2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
Гр.С., 18.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 526 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 774/25.11.2010г., постановено по т.д.№ 981/2010г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 26/22.07.2010г. по т.д.№ 148/2010г. на Старозагорския окръжен съд в обжалваната част относно началната дата на неплатежоспобност на [фирма], [населено място].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в периода от 05.07.2006г. до 07.01.2010г. длъжникът е правил ежемесечни плащания на полза на кредитора – ищец, които не са съобразени с договореното относно срока и размера на вноските. Решаващият състав е изложил съображения, че към посочената от ищеца дата – 05.05.2006г. не е налице спиране на плащанията, а неизпълнението на задължението изцяло или в срок, не е основание за определяне на началната дата към този момент, поради което за такава е посочена 15.03.2010г. – когато е извършено последното плащане.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставените от касатора въпроси са принципни и предполагат тълкуване на посочените правни норми на чл.608, ал.2 и ал.3 ТЗ, но не са от значение за решаването на спора по конкретното дело. Приложената практика на ВКС разглежда също въпроси по приложението на разпоредбите на Търговския закон относно установяването на състоянието на неплатежоспобност, докато в случая, предмет на обжалване е решението на съда по несъстоятелността само в частта за определяне на началната дата на неплатежоспобност.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 774/25.11.2010г., постановено по т.д.№ 981/2010г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.