2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
Гр.С., 20.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 243 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 15913/15.11.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 12796/10г. от Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане от 24.09.2010г. по гр.д.№ 42904/10г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу А. М. О..
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че за приложението на чл.417, т.2 ГПК е необходимо вземането да е възникнало от взаимоотношения между банкова институция и друго лице, тъй като нормата на закона създавала привилегия на определени лица и следвало да се тълкува стеснително. Вземането на банката било възникнало чрез цесия и продажба на предприятие, поради което тя не можела да се ползва от производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Частният жалбоподател поставя въпроса за това, кога следва да е възникнало вземането и между кои субекти, за да може банката да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По поставения въпрос е налице произнасяне на ВКС след допуснато касационно обжалване, като съществуващото противоречие в практиката на съдилищата следва да се счита за преодоляно. С Определение № 583/20.07.2010г. по ч.т.д.№ 506/2010г. ВКС, ТК, ІІ отд. е приел, че разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предоставя облекчена процедура на лимитативно в посочените в нея субекти – държавните учреждения, общините и банките да получат заповед за изпълнение, когато вземането се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на посочените субекти. В случай, че вземането на кредитора е придобито по договор за прехвърляне на предприятие или договор за цесия и цедентът не е могъл да се ползва от реда по заповедното производство, то не следва да се уважава заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК.
Въззивното определение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 15913/15.11.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 12796/10г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.