2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
Гр.С., 10.10.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 1111 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Г., [населено място] срещу решение № 387/13.08.2010г., постановено по гр.д.№ 233/10г. от Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 23.12.2009г. по гр.д.№ 21/09г. на Костинбродския районен съд за осъждане на касатора да заплати на “Гаранционен фонд” суми, представляващи изплатени застрахователни обезщетения в размер на 1103.84 лв. и 16 лв. по щета № 28/12.01.06г. и 6150.69 лв. и 16 лв. по щета № 21005/22.04.08г., както и лихви върху същите.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът “Гаранционен фонд” оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбите и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска – “Гаранционен фонд” е заплатил на лицето Д. Н. сумата от 6150.69 лв. по щета № 21005/22.04.08г. и в размер на 1103.84 лв. по щета № 28/12.01.06г., които са платени като обезщетения за телесни увреждания и вреди по автомобила й, настъпили вследствие на ПТП, причинено от ответника – настоящ касатор. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав е отчел вида и характера на уврежданията, продължителността на търпените болки и страдания и последствията от тях.
Според касатора материалноправният въпрос от значение за делото е: “Дали следва при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в случай на причиняване на телесни увреждания, съдът да преценява и анализира характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., които обстоятелства са пределно конкретни във всеки отделен случай?” и процесуален въпрос: “Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля или въобще не ги кредитира?”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса единна практика на съдилищата. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, продължителността на болките и страданията, прогнозата за развитието на заболяването, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване. В този смисъл, поставеният материалноправен въпрос по същество представлява оплакване за неправилност на въззивното решение.
По отношение на въведения процесуален въпрос, отговорът на същия се съдържа в законодателната уредба, а евентуалните нарушения на процесуалните правила или необосноваността на обжалваното решение не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 387/13.08.2010г., постановено по гр.д.№ 233/10г. от Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.