Определение №681 от 18.10.2011 по ч.пр. дело №595/595 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 681
С., 18,10,2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 595 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 274, л. 3, т. 1 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 61899/4.VІІ.2011 г. на [фирма] – С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК, против въззивното определение № 752 на Софийския градски съд, ТК, 3-и с-в, от 26.ІV.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 619/2011 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу определение на СРС, ГО, 68-ми с-в от 15.ІV.2011 г. по гр. дело № 9970/2008 г. – за прекратяване на първоинстанционното пр-во „на основание чл. 25, ал. 2 ГПК /отм./”.
Единственото оплакване на търговеца частен касатор е за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му и връщане на делото в първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявените в условията на обективно кумулативно съединение два осъдителни иска срещу [фирма] – С.. Инвокирани са доводи, че въззивната инстанция не била съобразила релевантното в случая обстоятелство, че към датата на подаване на исковата молба на настоящия частен касатор срещу [фирма] – С. в сила бил чл. 55, ал. 3 ГПК /отм./, предвиждащ, че когато с една молба са предявени няколко иска, „цената на иска е равна на сбора на отделните искове”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред СГС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Прекратеното на основание чл. 25, ал. 2 ГПК /отм./ първоинстанционно пр-во пред СРС /след изпращането му там от СГС по правилата на родовата подсъдност/ е било образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни искове на [фирма] – С. срещу [фирма] – С., от които първият с цена 8 000 лв., а вторият, представляващ претенция за лихви върху тази главница, съответно с цена 3 975.52 лв. Налице е бил спор между търговци във връзка с изпълнението на договор за търговска продажба /по смисъла на чл. 318 и сл. ТЗ/ от 12.V.2004 г. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивни съдилища с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела, а според нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Независимо, че първостепенния съд делото е било заведено един ден преди влизането в сила на ГПК от 2008 г., т.е. при действие на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 ГПК /отм./, предвиждаща, че когато с една молба са предявени няколко иска, цената на иска е равна на сбора на отделните искове, горното разбиране /за необжалваемост на атакуваното определение на СГС/ следва от принципа за незабавно действие на процесуалните норми във времето и по арг. за противното от текста на § 2, ал. 1 от ПЗР на действащия процесуален закон.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „М. И.” Е.-С. против въззивното определение № 9280 на Софийския градски съд, ГК, 1-и с-в, от 20.VІ.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 6602/2011 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на [фирма] – С…

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 595 по описа за 2011 г.

Scroll to Top