2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№444
Гр.София, 06.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 910 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 571/07.04.2011г., постановено по гр.д.№ 518/10г. от Софийския апелативен съд, с което потвърдено решение от 05.07.2010г. по гр.д.№ 671/09г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 32736 лв. на основание чл.327, ал.1 ТЗ, представляваща цена на доставена стока по фактура от 03.09.08г. и сумата от 2744.43 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен неформален договор за търговска продажба, по който продавачът е предал стоката на купувача, поради което последният дължи заплащането на цената й. Възраженията за недостатъци на стоката са счетени за неоснователни, тъй като са направени след изтичане на шестмесечния срок по чл.197 ЗЗД, както и че показателите на химическия препарат при вноса му са били в норма и е бил годен за производство на антифриз. По-късно извършената проба не установявала примеси, тъй като не е доказано по делото, че същата е взета именно от доставения от продавача продукт.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за указанията на съда относно ангажирането на доказателства, обсъждането на възраженията на страните, кредитирането на свидетелските показания и тяхната доказателствена сила и за доказването на направена рекламация.
Така въведените въпроси не попадат в приложното поле на касационното обжалване. Всички въпроси са принципни и по същите съществува практика на ВКС. Отговорите на въпросите са ясни, като неизпълнението на задължението на съда за указания, за мотивиране и обсъждане на доказателствата и на възраженията на страните, би представлявало нарушение на процесуалните правила или необоснованост на въззивния акт – основания за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК. Кредитирането на свидетелските показания е част от решаващата дейност на съда по същество и не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. Евентуалните грешки на съда при обсъждането на събраните по делото доказателства не е основание за допускане на касационното обжалване, след като не е обвързано с решаването на конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.8 ГПК и съгласно чл.7, ал.2 и чл.9 от наредба №1/2004г. касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 869.71 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 571/07.04.2011г., постановено по гр.д.№ 518/10г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], кв.К., С. индустриална зона, [улица] сумата от 869.71 лв. /Осемстотин шестдесет и девет лв. и 71 ст./ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.