3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
Гр.София05.05.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 852 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 270/18.06.2010г., постановено по в.т.д.№ 145/10г. от Р. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 462/22.03.2010г. по гр.д.№ 7007/09г. на Р. районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма],[населено място] сумата от 24387.54 лв., представляваща невъзстановена гаранция за добро изпълнение по договор за строителство от 01.02.2007г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на договор ищецът е извършил С. по възлагане от ответника – настоящ касатор, като последният е задържал 5 % от стойността на възнаграждението, представляваща гаранция за добро изпълнение, която подлежи на възстановяване на изпълнителя след изтичане на 12 месеца от съставяне на протокол обр.15. Решаващият състав е изложил съображения, че сумата подлежи на връщане съобразно с уговорките на страните, като не е уважил направеното възражение за прихващане на исковата сума с претендираната неустойка по чл.48 от договора. Според окръжния съд при забавено изпълнение виновната страна дължи 3% от цената на изпълнената със забава част от С., а само при пълно неизпълнение – от цената по договора. В случая, не било доказано каква част от работите са изпълнени със забава, както и същата да е по вина на строителя, тъй като забавата се дължала на действията на възложителя по двукратно изменение на разрешението за строеж.
Касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпросите: При тълкуване на клаузите на договора следва ли да се приеме, че при забавеното изпълнение на част от договорените С. изпълнителят следва да заплати 3 % от общата договорена цена или само 3% от цената на извършените работи след забавата? и Налице ли е забава на кредитора и следва ли забавеното изпълнение да бъде приравнено на пълно неизпълнение, ако възложителят не може да си служи с изпълнената част?
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обусловило решаващите изводи на въззивния съд. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква неяснота, непълнота или противоречие в законодателната уредба, когато чрез тълкуването на конкретната норма ще се създаде съдебна практика по прилагането й или същата ще се осъвремени предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени – т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираните от касатора въпроси са относими към основанията за отмяна на неправилните решения по чл.281, т.3 ГПК. Тълкуването на клаузите на договора между страните касае приложението на материалния закон, като това какъв размер на неустойката е уговорен и за кой вид неизпълнение, не представлява правен въпрос, произнасянето по който ще допринесе за развитието на правото. Въпросите са забавата на кредитора и за възможността на възложителя да си служи с изпълнената част от работа в периода от забавата до изпълнението на цялото задължение са решени от въззивния съд след обсъждане на събраните по делото доказателства. Евентуалните неправилни изводи на съда по същество биха имали за последица необоснованост на въззивния акт, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК, с оглед на законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид на функциите на ВКС като инстанция за проверка по правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 270/18.06.2010г., постановено по в.т.д.№ 145/10г. от Р. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.