3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№182
Гр.София, 22.03.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 749 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. П. и Г. М. П.,[населено място] срещу решение № 143/26.03.2010г., постановено по гр.д.№ 101/10г. от Добричкия окръжен съд, с което потвърдено решение № 77/16.11.2009г. по гр.д.№ 2720/09г. на Добричкия районен съд за признаване за установено по отношение на касаторите, че дължат на П. М. И. сумата от 11500 лв. – задължение по запис на заповед от 04.12.2008г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1683/09г. от Добричкия районен съд.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът П. М. И.,[населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, по който е уговорено продавачите – настоящи касатори, да заличат вписаната върху имота ипотека, а впоследствие в писмена форма са прекратили договора и същите са поели задължение да върнат на купувача полученото капаро от 10000 лв., както и да заплатят неустойка в размер на 1500 лв. На датата на подписване на предварителния договор продавачите са издали в полза на купувача запис на заповед за сумата от 11500 лв. с падеж на 05.03.2009г. Решаващият състав е изложил съображения, че записът на заповед е издаден за обезпечение на съществуващо задължение, което не е изпълнено, като е уважен установителният иск по чл.422 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, поставените въпроси нямат характер на материалноправни въпроси, но смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се коментират събраните по делото доказателства и приетите за установени факти и обстоятелства по делото, включително е направено неточно възпроизвеждане на писмените документи по делото. “Всестранното и пълно доказване, както и разкриването на обективната истина” е оплакване за необоснованост на въззивния акт, което не е обвързано с довод за допуснати нарушения на процесуалните правила и не налага тълкуване на конкретна правна норма.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 143/26.03.2010г., постановено по гр.д.№ 101/10г. от Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.