3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
Гр.София, 18.11.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 411 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. В. Р., гр.Варна срещу решение № 7/11.01.2010г., постановено по т.д.№ 1148/2009г. от Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2607/31.07.2009г. по гр.д.№ 8441/2008г. на Варненския районен съд за отхвърляне на иска на касатора против “А.” ЕООД с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за разликата над 234.72 лв. до 1319 лв. и с правно основание чл.86 ЗЗД – за разликата над 34.46 лв. до 170 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с произнасянето от въззивния съд по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и при наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът “А.” ЕООД, гр.Варна не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че актуализацията на наемната цена следва да се определи по чл.3 от договора за наем, като е релевантна само положителната разлика между обявения инфлационен процент на Н. за предходната година и за годината, за която се извършва актуализацията. Такава разлика е констатирана само за 2007г. в размер на 6% в сравнение с инфлационния индекс за 2006г., поради което претенцията е уважена частично.
Според касатора решението противоречи на ТР № 2/01.12.1997г. на ОСГК, в частта с която е постановено съдилищата да присъждат паричното задължение в такъв размер, който да е равен на уговорения, съблюдавайки принципа за осигуряване на икономическа еквивалентност. Въпросът по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е определен като: “при тълкуването на договорите е пренебрегнат основният принцип на “точния смисъл” на гражданскоправните норми”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Формулираният от касатора въпрос е относим към извършеното тълкуване на клаузата на чл.3 от договора за наем между страните, като въззивният съд не бил приложил “комплексен подход”. Уговорката между страните е: “Наемната цена подлежи на актуализация в края на всяка календарна година, съобразно инфлационния индекс, обявен от Н. в края на годината. Актуализацията се извършва процентно, съобразно разликата между обявения инфлационен процент за предходната година и годината, в която се извършва актуализацията.”.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/01.12.1997г. ОСГК на ВКС изрично се допуска, за осигуряване на икономическа еквивалентност на уговорените престации, страните по договора да могат да предвидят защитни клаузи. Изхождайки от това разрешение, касаторът поддържа, че при тълкуването на договора следва да се съблюдава прогласеният принцип, но пренебрегва указанието на ВКС, че защитните клаузи в договорите изключват необходимостта съдилищата да извършват осъвременяване на паричния дълг. Изключение от принципа на чл.20а ЗЗД е единствено институтът на стопанската непоносимост. Въззивното решение не е постановено в противоречие с посоченото ТР, поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице.
Въпросът за тълкуване на клаузата на договора не е от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсва аргументация за необходимостта от изясняване на съдържанието на нормата на чл.20 ЗЗД. Въззивният съд се е позовал на уговорката в договора, а доколкото касаторът счита, че следва да се изключи буквалното тълкуване и да се съблюдава “равенството на икономическия еквивалент на уговорените престации”, тази негова теза е в противоречие и с цитираното ТР №2/97г. На следващо място, доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7/11.01.2010г., постановено по т.д.№ 1148/2009г. от Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.