3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.София 22.03.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 769 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М., гражданин на Ш. срещу решение № 31/01.06.2010г., постановено по т.д.№ 103/10г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 25/19.02.2010г. по т.д.№ 627/09г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против [фирма] за прекратяване на дружеството на основание чл.155, ал.1 ТЗ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма],[населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице “важни причини” по смисъла на чл.155 ТЗ за прекратяване на дружеството. Изложени са съображения, че основният ориентир за преценката на наличието на такива важни причини следва да са интересите на дружеството, които са свързани с осъществяване на предмета на дейност и на конкретната търговска дейност. Обтегнатите отношения между съдружниците не са основание за прекратяване на дружеството, доколкото смяната на управителя и неудовлетворението му или допуснати нарушения на процедурни правила при провеждане на заседания на общото събрание, не са довели, в конкретния случай, до невъзможност да се осъществява предметът на дейност на дружеството.
Касаторът поставя въпроса: Дали обтегнатите отношения, липсата на комуникация между съдружниците, поради което е невъзможно вземането на законосъобразни решения с оглед осъществяване на дейността на дружеството, представляват важна причина за прекратяване на дружеството? Поддържа, че по отношение на предпаставките за прекратяване на дружество с ограничена отговорност съществува оскъдна практика на съдилищата, поради което въвежда основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване не следва да се допуска.
По заявения по касатора въпрос ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК. Основание за допускане на касационното обжалване е противоречието между обжалваното въззивно решение с решение на ВКС, с което поставеният въпрос е разрешен – т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС.
В Решение № 159/15.12.2009г. по т.д.№ 389/09г. на ВКС, ТК, І отд. е прието, че наличието на “важни прицини” бе следвало да се преценява при различни факти и обстоятелства, като общите параметри са интересите на дружеството, а не на отделния съдружник. Причините би следвало да са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или да са налице за продължителен период от време, през което дружеството да не е осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано. В този смисъл са и Решение № 21/02.03.2010г. по т.д.№ 471/09г. на ВКС, ТК, І отд. и Решение № 30/10.09.2010г. по т.д.№ 320/09г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
Съставът на Бургаския апелативен съд е съобразил общите критерии за наличието на важни причини за прекратяване на дружеството, според тълкуването на правната норма в практиката на ВКС. Преценката на конкретните факти и обстоятелства е част от правораздавателната дейност на съда по същество, поради което евентуалните грешки на съда биха представлявали основание за отмяна на въззивния акт по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационния контрол. От друга страна, в случая няма наведени доводи досежно приетите за установени факти по спора, а единствено до подвеждането им под правната норма на чл.155 ТЗ. В този смисъл, въззивният акт съответства на практиката на ВКС, поради което се изключват основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 31/01.06.2010г., постановено по т.д.№ 103/10г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.