3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№449
Гр.София, 07.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 950 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. ”, [населено място], [] срещу решение № 62/14.07.2011г., постановено по гр.д.№ 27/2011г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 384/11.12.2010г. по гр.д.№ 167/2010г. на Бургаския окръжен съд в частта за отхвърляне на иска на касатора против [фирма], [населено място] за връщане на основание чл.233, ал.1 ЗЗД на черешова градина от 182 дка, предадена му по прекратен договор за наем от 01.01.2007г.
Постъпила е касационна жалба и от [фирма] в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение за връщане на движими вещи и недвижими имоти на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, предадени му по договора от 01.01.2007г. Подадена е и частна жалба против разпореждане от 03.08.2011г. за издаване на изпълнителен лист по делото.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение в частта за отхвърляне на иска за връщане на черешовата градина, въззивният съд е приел, че с договор от 17.03.2008г. е предоговорен наемният договор от 01.01.2007г., като черешовата градина от 182 дка е включена в предмета на договора от 2008г., подписан за 400 дка. Този договор е сключен за срок от 5 години и не е предмет на делото. По отношение на договора от 01.01.2007г. са изложени съображения, че същият е прекратен с предизвестие поради неплащане на наемната цена и наемателят дължи връщането на предоставените вещи.
По касационната жалба на З. “Н з”.
Касаторът поставя въпроса: Приложима ли е презумпцията на чл.301 ТЗ при всички видове пороци на сделките или следва нейното приложение да се ограничи само за случаите на сделки, сключени без надлежна представителна власт?
Въпросът е въведен с оглед на мотивите на въззивния съд по възражението за нищожност на договора от 17.03.2008г. Съставът на апелативния съд е приел, че липсата на решение на УС на кооперацията за отдаването под наем на черешовата градина не е основание за нищожност на сделката. Кооперацията не се е възползвала от възможността да оспори договора в 6-месечен срок от узнаването му, а напротив – предприела е действия по изпълнение на задълженията по същия /в производства по чл.422 ГПК за дължимия наем/, както и УС е взел решение по същия договор на заседание от месец юни 2009г.
В този смисъл, поставеният правен въпрос не съответства изцяло на фактите по конкретния спор, а от друга страна решаващите изводи на въззивния съд са, че се иска връщане на черешовата градина след прекратяването на друг договор – този от 01.01.2007г., докато недвижимият имот е предмет на друго правоотношение между страните, стоящо извън спора по делото.
По тези съображения въведеният въпрос не от значение за изхода от спора, поради което касационното обжалване не се допуска.
По касационната жалба на [фирма].
Касаторът поставя въпроса: Какъв характер има постановеният съдебен акт въпреки съществуващото основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото?
Въпросът за наличието на основание за спиране на производството по делото е разрешен с влязло в сила определение № 346/11.05.2011г. по ч.т.д.№ 257/11г. на ВКС, ТК, І отд., в което е прието, че висящите дела за установяване съществуването на вземания за наем на кооперацията – наемодател, не са от значение за спора по настоящото дело, поради което е отменено определението на въззивния съд за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Следователно и поставеният правен въпрос не обуславя основания за допускане на касационното обжалване.
По частната жалба.
Обжалвано е разпореждане от 03.08.2011г. за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение.
Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е нищожно като издадено от апелативния съд извън материалната му компетентност.
Жалбата е неоснователна. Въззивният съд издава изпълнителни листове въз основа осъдителни въззивни решения, които не са влезли в сила, но подлежат на незабавно изпълнение съгласно чл.405, ал.2, пр.3 във вр. с чл.404, т.1, пр.2 ГПК, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 62/14.07.2011г., постановено по гр.д.№ 27/2011г. от Бургаския апелативен съд.
ПОТВЪРДЖАВА разпореждане от 03.08.2011г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивно решение № 62/14.07.2011г., постановено по гр.д.№ 27/2011г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.