3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
Гр.София, 30.11.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 450 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К. и Н.” ЕООД, гр.София срещу решение от 21.05.2009г., постановено по гр.д.№ 1490/2008г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 26.02.2008г. по гр.д.№ 25323/07г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против “М. България” ООД, гр.София искове за заплащане на сумата от 4889.58 лв., представляваща задължения към ЕТ “Нипал- Т. А.” в резултат на забавата на ответника и сумата от 5123.73 лв. – размер на платена глоба от едноличния търговец поради непредставяне на писмена опознавателна инструкция на унгарски език.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Производството по делото е образувано по иск на “К. и Н. срещу “М. България” ООД, като ищецът твърди, че е нает от ответника да организира превоз на стоки. Ищецът сключил договор за превоз на стоки с ЕТ “Н. А.”, при извършването на който, на територията на У., на шофьора на автомобила е била наложена административна санкция поради липсата на опознавателна инструкция на товара на унгарски език. Претенциите са основават на разпоредбата на чл.370, ал.2 ТЗ, според която товародателят е длъжен да предаде на превозвача заедно с товара и документите към същия, което задължение не е изпълнено, като се иска и заплащане на уговорена в договора между ищеца и превозвача неустойка за забава.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен спедиционен договор, в изпълнение на който ищецът е възложил превоза на стоки на трето лице. Решаващият състав е изложил съображения, че по договора за спедиция за ответника не е възникнало задължение да предостави документите, липсата на които е довело до налагане на административна санкция на превозвача, както и от същият не е изисквано представянето им.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед на произнасянето от въззивния съд по процесуален въпрос, свързан с приложението на нормата на чл.127 ГПК. Според касатора инстанцията по същество е разгледала иска на непредявено основание. Изведените аргументи са с оглед на мотивите на СГС, че вземането на ищеца произтича от договора за спедиция, поради което плащането му следва да се предяви с иск за реално изпълнение, а не с иск за обезщетение.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът не е поставил конкретен процесуален въпрос, решаването на която е в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Приложените към касационната жалба решения на ВС и на ВКС не обосновават приложното поле на касационното обжалване, съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са постановени от по реда на ГПК /отм./. На следващо място, въпросът касае допустимостта на въззивното решение и по същият принципно не е възможно уеднаквяване на практиката на съдилищата. Извършваната от ВКС проверка за допустимост на въззивния акт съгласно чл.281, т.2 ГПК е свързана със съпоставяне на твърденията на ищеца в исковата молба и квалификацията на спорното право, дадена от съда. В случая, се претендира заплащане на платени от спедитора суми за наложена на превозвача административна санкция и на неустойка, като исковете са разгледани от въззивния съд на предявеното основание по чл.79, ал.1 ЗЗД. Изложените съображения относно разграничението между иск за реално изпълнение и иск за заплащане на обезщетение за вреди не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, тъй като претенциите са отхвърлени предвид на липсата на задължение на ответника, поето със спедиционния договор. Уговорката и съществуването на задължение на товародателя да представи документите, липсата на които е довела до налагането на административна санкция, са разгледани от въззивния съд. Съставът се е произнесъл по твърденията на ищеца, от които същият извежда основанието на претенцията си.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.05.2009г., постановено по гр.д.№ 1490/2008г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.