3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№473
Гр.София, 14.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 991 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 10.05.2011г., постановено по гр.д.№ 7197/2010г. от Софийския градски съд, с което е отменено решение от 28.10.2009г. по гр.д.№ 19318/2008г. на Софийския районен съд и е отхвърлен искът на касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на основание чл.403, ал.1 ГПК на сумата от 14011.40 лв., представляваща обезщетение за вреди от обезпечаване на иска, който е отхвърлен – стойността на запорирани вещи, срокът на годност на които е изтекъл и е потвърдено решението в останалата отхвърлителна част на претенцията.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не се дължи претендираното обезщетение, тъй като запорираните автомобилни гуми не са негодни за употреба. Гаранционният срок по БДС представлявал срок, в който производителят е задължен да удовлетвори рекламациите при дефекти на гумите или при износването им преди на изминат гаранционния пробег, но изтичането на срока не налагало извод, че гумите са негодни за употреба според обичайното им предназначение. Ищецът би могъл да иска връщане на гумите в негово държане, поради което не е претърпял вреди от липсата им, равнозначна на тяхното потребяване.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не изисква тълкуване на правна норма, а възприемане на твърденията на касатора по исковата молба, че изтичането на гаранционния срок има за последица негодност на автомобилните гуми. Развитите съображения, че по правната си същност гаранционният срок е период от време, в течение на който се гарантира наличието на установени качества и свойства на вещта и гарантът носи материална отговорност, не са обвързани с прилагането на правна норма, относима към заявената от ищеца претенция. Искът е предявен за заплащане на обезщетение за претърпяна загуба, изразяваща се цената на гумите, които са приети на отговорно пазене, но поради изтичане на срока по БДС от 5 години са негодни за употреба. Въпросът за наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на лицето, което е приело гумите се решава във всеки конкретен случай съобразно с приетите за установени факти и обстоятелства по спора. По делото не са били ангажирани доказателства за състоянието на гумите или за неправилното им съхранение и не се претендира разлика в цената с оглед на евентуалното им овехтяване. Касаторът е предявил иска с твърдението, че е изтекъл предвиденият по стандартите срок на годност на гумите, като с изявленията си в хода на процеса цели приравняване на срока на годност с гаранционния срок. Доводите и възраженията на страните са разгледани и обсъдени от въззивния съд, поради което въпросът за негодността на гумите, предмет на наложената обезпечителна мярка, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.05.2011г., постановено по гр.д.№ 7197/2010г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.