2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№593
Гр.София, 15.10.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 533 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр.ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. И. И., [населено място] срещу разпореждане от 21.06.2012г., постановено по в.т.д.№ 167/11г. от Варненския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 3139/12.06.2012г. за допълване на решението по делото на основание чл.250 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че по друга молбата за допълване на решението се е произнесъл с определение от 23.08.2011г.
Според частния жалбоподател молбата по чл.250, ал.1 ГПК може да се подаде в едномесечен срок, който тече от връчване на решението или от влизането му в сила. Излага съображения, че действително първата молба, подадена на 04.08.2011г. /преди влизане на решението в сила/ е оставена без разглеждане като просрочена, но това не преграждало възможността на страната да поиска отново допълване на решението, като в този случай срокът тече от датата на влизане в сила на решението.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл.250, ал.1 ГПК срокът, в който страната може да иска допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, тече от връчване на решението или от влизането му в сила. Разпоредбата на закона не предоставя възможност за избор на страната относно момента, до който може да иска допълване на решението, както и правото й да депозира повторно такава молба. Различният начален момент на течението на срока по чл.250, ал.1 ГПК е обусловен от обстоятелството, че съдът е задължен да връчва преписи на страните само от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване – чл.7, ал.2 ГПК. Това са първоинстанционните и въззивни решения, за обжалването на които срокът тече от връчването им – чл.259, ал.1 и чл.283 ГПК. Решенията и определенията на ВКС, както и актовете на районните, окръжните и апелативните съдилища, които са необжалваеми, не се връчват и не се съобщават. В този смисъл, срокът за допълване на решението тече от дата на влизането му в сила само по отношение на необжалваемите съдебни решения.
В случая, въззивното решение, чието допълване се иска с молбата от 12.06.2012г. е подлежало на обжалване, поради което молбата по чл.250, ал.1 ГПК е следвало да се подаде в едномесечен срок, считано от датата на връчването му на страната. С влизането в сила на въззивното решение от датата на постановяване на определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване съгласно чл.296, т.3 ГПК /07.06.2012г./, страната не разполага с възможност да иска допълването му.
По тези съображения определението на ВАС следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 21.06.2012г., постановено по в.т.д.№ 167/11г. от Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.