3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
Гр.София, 08.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 560 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. М.,[населено място] срещу решение № 316/22.02.2010г., постановено по гр.д.№ 926/2009г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 57/12.06.2009г. по гр.д.№ 1027/08г. на Старозагорския окръжен съд за отхвърляне на иска на Н. Х. М. против Г. С. П. за заплащане на сумата от 74920 лв., получена в заем.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът Г. С. П.,[населено място] оспорва жалбата. Претендира разноските за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Производството по делото е образувано по иск за връщане на сума, предоставена в заем по запис на заповед. Ищцата твърди, че след като искането за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание е отхвърлено поради нередовността на менителничния ефект – липса на подпис на издателя, документът служи като доказателство за получената в заем сума.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че документът, озаглавен запис на заповед, не съдържа волеизявление за предаване от ищцата и получаване от ответника на парична сума със задължение за последния да й върне. Изложени са съображения, че независимо къде е положен подписът на ответника – за издател или за поръчител на документа, той не представлява и разписка, тъй като не съдържа изявление на ответника за получаване на сумата и не е поето задължение за връщането й.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен въпросът: Налице ли е валиден менителничен ефект и ако не е, представлява ли този ефект достатъчно доказателства за това, че ответникът е получил посочената в него сума и дължи ли връщането й? Въвежда се основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие[населено място] № 78/17.07.2009г. по гр.д.№ 29/09г. на ВКС, ТК, І отд., а поради липсата на “някаква друга съдебна практика” – и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По поставения въпрос, ако същият се разгледа принципно, а не само в светлината на процесния документ, е постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС, приложено към касационната жалба. В това решение, което представлява задължителна за съдилищата практика на ВКС по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК, е прието, че нередовният или недействителен запис на заповед има характер на разписка, доказваща изпълнение, само в определени хипотези в зависимост от порока на ценната книга. Изрично е подчертано, че липсва константна практика на ВКС, според която във всички случаи недействителният запис на заповед се конвертира в разписка, както и че същият се ползва с доказателствена сила за съществуването на заемни отношения между издателя и поемателя.
Следователно изводите за наличието или липсата на договорно отношение се решава във всеки конкретен случай, съобразно с твърденията на страните и материализираните в документа изявления. В изложението касаторът въвежда довод за действителност на записа на заповед като менителничен ефект, който, от една страна, не е включен в предмета на делото, тъй като се претендира връщане на парична сума по договор за заем, а от друга – същият е основан на изцяло на превратно тълкуване на мотивите на ВКС в Решение № 78/17.07.2009г. В разгледания случай, издателят е изписал ръкописно трите си имена като издател, което представлява полагане на подпис на съответното за това място в документа. Този подпис е приет за сочещ на авторството на документа, независимо, че не е изпълнен с параф. Подписът на гърба на документа е втори по ред и е посочен в решението при въпроизвеждане на мотивите на първоинстанционния съд в производството по чл.242 ГПК /отм./. В този смисъл, развитата теза, че според практиката на ВКС “няма изискване за издателя да подпише документа непременно на лицевата му страна, респ. до думата “издател”, е изцяло несъстоятелна.
На следващо място, ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че не може да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго е станало на основание на договор за заем – Решение № 52/22.05.2009г. по т.д.№ 695/08г. на ТК, І отд. За връзката между издаден менителничен ефект и съществуването на каузално отношение между страните, при наличието на оспорвания както на ефекта, така и договора, съществува практика на ВКС по чл.290 ГПК – Решение № 103/24.06.2009г. по т.д.№ 717/08г. на ІІ т.о., Решение № 121/01.07.09г. по т.д.№ 55/09г. на ІІ т.о., Решение № 141/08.03.10г. по т.д.№ 798/08г. на ІІ т.о., Решение № 41/22.04.10г. по т.д.№ 575/09г. на ІІ т.о., Решение № 149/05.11.10г. по т.д.№ 49/10г. на І т.о., Решение № 173/12.01.11г. по т.д.№ 901/09г. на І т.о.
По тези съображения съставът на ВКС намира, че въззивното решение не е постановено в противоречие с разрешен от ВКС правен въпрос или по въпрос, по който липсва практика на съдилищата и същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изводите на инстанцията по същество се основани на приетите за установени факти и обстоятелства по конкретния спор, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Право на разноски за настоящата инстанция има ответникът, но не са представени доказателства за направени такива, както и списък по чл.80 ГПК, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 316/22.02.2010г., постановено по гр.д.№ 926/2009г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.