3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
Гр.София, 21.03.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 656 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. П. и И. Б. М., [населено място], общ.К. срещу решение № 704/21.07.2010г., постановено по гр.д.№ 3220/09г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 2362/25.05.2009г. по гр.д.№ 5637/08г. на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете на касаторите против [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от по 35000 лв. на всеки на основание чл.407 /отм./ ТЗ.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че със сключена между страните спогодба застрахователят е поел задължение за изплащане на обезщетение в размер на по 25000 лв., с което страните са уредили извънсъдебно спора относно причинените им неимуществени вреди поради смъртта на сина им при ПТП, поради което предявените искове са неоснователни.
Касаторите считат, че ВКС следва да постанови решение по реда на чл.290 ГПК в смисъл, че споразумението със застрахователя не е пречка пострадалите лица да претендират пред съда разликата в обезщетението до пълния размер на действително претърпяната вреда.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Изразеният правен довод в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, доколкото същият би представляват въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не се налага тълкуване на конкретна правна норма, която е неясна и не е съществува противоречива практика на съдилищата, която чрез тълкуването да се уеднакви. По този въпрос ВКС се е произнесъл в Решение № 843/13. 11.09г. по гр.д.№ 652/08г. на ІІІ г.о., Решение № 1191/26.07.02г. по гр.д.№ 2076/01г. на V г.о., Решение № 1238/14.11.08г. по гр.д.№ 5394/07г. на ІІ г.о., както и в постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 221/21.06.11г. по гр.д.№ 399/10г. на ІІІ г.о. и Решение № 43/15.03.11г. по т.д.№ 414/10г. на ІІ т.о. Въззивното решение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
Подадена е и частна жалба против определение № 1979/20.11.2010г., с което по реда чл.248, ал.1 ГПК жалбоподателите са осъдени да заплатят на Д. [фирма] сумата от 700 лв. адвокатско възнаграждение.
Според частните жалбоподатели определението е неправилно, тъй като по делото не са представени доказателства за заплащането на възнаграждение на юрисконсулта.
Определението е правилно.
По силата на чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт. Нормата е специална спрямо правилото на чл.78, ал.1 ГПК, поради което за разпределението на отговорността за разноски не е необходимо ангажирането на доказателства за заплащането на възнаграждение на юрисконсулта.
По разноските. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което съдът определя в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 704/21.07.2010г., постановено по гр.д.№ 3220/09г. от Софийския апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1979/20.11.2010г. по гр.д.№ 3220/09г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА В. Г. П. и И. Б. М., [населено място], общ.К., да заплатят на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 150 лв. /Сто и петдесет лв./ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.