Р Е Ш Е Н И Е
№ 591
София 03.11.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при секретаря Красимира Атанасова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Таня Райковска т. дело № 335/ 2008 година.
Производство по чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК /отм./, във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК – ДВ бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение от 10.12.2007 г. по гр. дело № 19/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 11.10.2006 г. по гр. дело № 4753/2006 г. на Софийски районен съд.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила – отменителни основания по чл. 218б, б. ”в” от ГПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и да бъде осъден ответникът по иска да заплати на ищцовото дружество сумата 6 000 лв., претендирана на плоскостта на предявени при условията на евентуалност искове за неоснователно обогатяване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не взема становище.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК /отм./ от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е основателна, поради следните съображения.
Основателни са доводите за допуснати нарушения на съществени процесуални правила /чл. 188 ГПК отм./. Въззивният съд не е обсъдил всички допуснати и събрани по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност с оглед предявените при условията на евентуалност искове, основаващи се на института на неоснователното обогатяване. Въззивната инстанция не е мотивирала своя съдебен акт съобразно изискването на чл. 189, ал. 2, във вр. с чл. 188 ГПК, нито е обсъдила всички правни характеристики на предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 56 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, както и влязлото в сила решение по гр. д. № 2338/2003 г. на Софийски районен съд между същите страни по отношение на същото твърдяно правоотношение, където съдът е посочил правна квалификация на отхвърления иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 88, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В обжалвания съдебен акт се съдържа изречение … ”не се установи ответникът да е платил претендираната сума на ищеца”…, което няма пряка връзка с характера на предявените искове, нито е било поддържано подобно твърдение. Напротив, ищецът е въвел като твърдение заплащането на определена сума – 6 000 лв. на ответника и е претендирал връщането на тази сума на плоскостта на института на неоснователното обогатяване. Ответникът не е оспорвал това твърдение /за извършено плащане на сумата/, за което са налице и неоспорени от него писмени доказателства по делото, които съдът е следвало да обсъди.
Софийски градски съд е изградил своите изводи относно спорното право само върху интерпретация на фактите по исковата молба, които според съда, съставлявали признание за наличието на договорна връзка, както и въз основа на споменаването на показания на разпитани двама свидетели, които съдът кредитирал, без обаче да се анализира забраната на чл. 133 ГПК по отношение на тези твърдяни факти, и наличието на влязло в сила съдебно решение по повод въпросите за съществуването и преустановяването на договорната обвързаност.
Въззивният съд е следвало да мотивира своето решение по отношение на всеки един от евентуално предявените искове, за да може настоящият съд да извърши проверка, съобразно изброените от жалбоподателя пороци . Видно от исковата молба касаторът /ищец/ е очертал спорното право, посочил е правопроизводящия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, и по този начин той е определил предмета на делото. Известно е, че ищецът е задължен да изложи фактите, на които основава правото си, а правната квалификация се дава от съда, а не от ищеца, което разбира се, не изключва възможността и той да я посочи, без това да означава, че тя ще следва безрезервно да се възприеме от съда. Спорното право по всеки един от исковете е следвало да се квалифицира от въззивната инстанция, съобразявайки се с изложените факти и с петитум, очертаващ исковата претенция като такава по осъдителен иск. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца. Поради характера на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е било да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото. В тази насока жалбоподателят е представил писмени доказателства за плащане на сумата, които не са били оспорени, но въззивната инстанция изобщо не е коментирала как е било упражнено процесуалното задължение на ответника по отношение доказването на основанието за получаване, респ. за задържане. Още повече, че ако беше направил преценка и на влязлото в сила решение, то съдът би следвало да изложи и мотиви по отношение на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, предвид и правилото на ал. 2 от този текст.
Предвид изложеното, ВКС счита, че решението на Софийски градски съд постановено при наличието на отменителното основание на чл. 218б, ал. 1, б. ”в” ГПК, и следва да бъде касирано на това основание.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І т. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение от 10.12.2007 г. по гражданско дело № 19/ 2007 година на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
Решение по т. д. № 335/2008 г., ВКС, ТК, І-во отд.