3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№724
София,01.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдия Проданова т.д.№ 350 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Г. Т., М. Г. Т., П. Д. Р., М. П. Г., К. А. А., А. А., А., Ю. Т. Р. и С. Т. А. срещу Решение № 752 от 18.12.2009 год. по гр.д.№ 784/2009 год. на Врачанския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на касаторите-ищци срещу решението от 07.08.2009 год. по гр.д.№ 818/2008 год. на Врачанския районен съд с която е бил уважен предявеният от „Б. срещу тях в качеството им на наследници на Й. Н. Р. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.17а ЗППДОбП (отм.) и предмет – установяване правото на собственост върху поземлен имот № 12259.444.2, с площ 4500 кв.м. находящ се в землището на гр.Враца в м.”Джуджански поток”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Твърдението в допълнително представената молба (имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК) е, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 т.2 и т.3 ГПК. Материалноправният въпрос, обуславящ основанието за допускане на касационен контрол е формулиран общо „по прилагането на чл.17а ЗППДОбП (отм.)”. Приложени са е обжалваеми решения на Врачанския районен съд за които няма данни да са влезли в сила и които решения са постановени по сходни казуси.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е депозирал писмен отговор в който сочи, че касационен контрол не следва да бъде допускан.
Съдебният състав счита, че не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Ищецът е еднолично търговско дружество с общинско имущество, възникнало в резултат на преобразуването, чрез промяна през 1992 год.на правната форма на регистрираната през 1989 год. по реда на Указ № 56 общинска фирма (ОФ) „Б.” – преди това С. и комунално стопанство” гр.Враца. Твърдението по исковата молба на „Б., че е собственик на спорният имот, който е включен е в капитала му. Наследодателката на ответниците неправомерно се е снабдила от Общинската служба по земеделие и оспорвайки собствеността на дружеството.
Първоинстанционният съд е уважил иска, приемайки за доказана активната материалноправна легитимация на „Б. по отношение на спорния имот, представляващ част от „Декоративен разсадник” с обща площ 450 дка. За да остави първоинстанционното решение в сила, Врачанският окръжен съд също е приел за доказано обстоятелството, че процесният имот е бил включен в уставния фонд на общинската фирма към изменението на ЗС през 1991 год. с § 6 от ПЗР на ЗМСМА и е станал част от имуществото на дружеството по силата на чл.2 ал.4 ЗОС, приет през 1996 год. П. се е на това, че чл.17а ЗППДОбП (отм.) е неприложим в случая, доколкото не се касае за държавно имущество, респ. търговско дружество с държавно имущество.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице, както поради това, че изводите на съда не са обусловени от прилагането/неприлагането на чл.17а ЗППДОбП (отм.), както и поради факта, че цитираните решения на РС-Враца не съставляват задължителна практика по смисъла на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК. Няма данни същите да са влезли в сила, поради което дори да би било прието наличието на противоречие, предпоставката на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е въведено бланкетно. Както бе посочено по-горе, формулираният материалноправен въпрос не е обусловил изхода на спора по конкретното дело, поради което произнасянето по казуса няма отношение към точното прилагане на тази законова норма и развитието на правото. Дали в конкретния случай фактите и обстоятелствата са били преценени правилно от въззивния съд е извън обсега на преценката по чл.280 ал.1 ГПК. Изложени са твърдения за допусната неправилна преценка на събраните доказателства, като дори това да би било така – би съставлявало основание чл.281 т.3 ГПК за касиране на решението, но на и за допускане на факултативния касационен контрол.
По изложените съображения, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 752 от 18.12.2009 год. по гр.д.№ 784/2009 год. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.