3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№216
Гр.София, 02.04.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 185 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1162/24.06.2011г. по гр.д.№ 2152/11г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 02.06.11г. по гр.д.№ 7117/11г. на Софийския районен съд и е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който [фирма] ще предяви срещу [фирма] и [фирма] чрез налагане на възбрана върху недвижим имот.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима съгласно чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, но касационното обжалване не следва да се допуска.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че кредиторът – молител в производството [фирма] има интерес от допускане на обезпечението на бъдещият иск за обявяване на относителната недействителност на извършената между [фирма] и [фирма] разпоредителна сделка – апортна вноска на недвижим имот.
Според частния жалбоподател материалноправният въпрос е относно допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху имот – “чужда собственост”. Твърди, че имотът е собственост на [фирма], което дружество не е страна по спора между [фирма] и [фирма], а противоречието в практика се изразява в дадените различни разрешения от първоинстанционния и от въззивния съд.
Съгласно разпоредбите на чл.274, ал.3 ГПК и на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивния акт и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Приетите за установени факти и обстоятелства по делото не подлежат на проверка при допускането на касационното обжалване. Противоречието в практиката следва да обоснове от влезли в сила актове на съдилищата, а чрез съпоставяне на обжалваното въззивно определение и отменения по частна жалба в същото производство първоинстанционен акт.
В случая, не са налице предпоставките, както по изложените съображения, така и поради обстоятелството, че имотът, върху който е наложена възбраната, безспорно е собственост на ответника по бъдещия иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1162/24.06.2011г. по гр.д.№ 2152/11г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.