2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№21
Гр.София,19.01.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря , след като изслуша докладваното от съдия
Калчева, т.д.№ 539 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Г., гр.София срещу решение от 09.02.20Юг., постановено по гр.д.№ 7827/09г. от Софийския градски съд, с което частично е отменено и частично е оставено в сила решение от 01.06.2009г. по гр.д.№ 22275/08г. на Софийския районен съд, като са отхвърлени предявените от касатора против ТБ М. „Ю. искове за заплащане на сумата от 13200 лв., представляваща бонус по т.9.1 от договор за възлагане на управлението и представителството /допълнително възнаграждение/ за 2007г. и за сумата от 805.16 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът ТБ М. „Ю., гр.София оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че волята на страните, изразена в чл.9.4 от договора, е изплащането на бонус да става след комплексна оценка за постигнати обективни и субективни показатели за годината, извършена от Управителния съвет на банката. Решаващият състав е изложил съображения, че не са постигнати нужните
финансови показатели за 2007г., а възможността У. съвет за реши да изплати бонусите, независимо от постигнатите показатели, е израз на самостоятелна преценка, но не представлява договорно задължение.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По отношение на първата група въпроси касаторът въвежда основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Това са въпросите: Допустимо ли е при постановяване на въззивното решение да не бъдат обсъдени всички или част от доводите на една от страните? и Допустимо ли е по ясни и логични разсъждения, базирани на конкретни текстове от действащото законодателство, въззивната инстанция да не даде изобщо отговор или да не подкрепи своите изводи с друго разбиране на закона или на логиката на отношенията между страните?
Отговорът на поставените въпроси е ясен и не се налага принципното произнасяне на ВКС. Основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не би могло да се мотивира единствено с твърдение, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи на страните. Евентуалните нарушения на процесуалните правила или необосноваността на решението имат за последица неговата отмяна съгласно чл.281, т.З ГПК, но след мотивиране на значението на конкретния въпрос за изхода от спора. В касационната жалба, извън изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК, същите оплаквания са заявени като основания за неправилност и се свеждат до несъгласие на касатора със съображенията на въззивния съд по тълкуването на договора, в частност – на уговорката за предпоставките за определяне и изплащане на бонус към възнаграждението. Възприемането на правните доводи на едната от страните и преценката на събраните по делото доказателства е част от правораздавателната дейност на съда, като отхвърлянето на аргументите на противната страна и приемането за неоснователни на заявените от нея възражения, само по себе си, не е основание за касационен контрол. Функциите на ВКС като инстанция за правилното приложение на правото и уредбата на факултативно касационно обжалване изискват аргументация за наличието на специфичен правен въпрос, извън оплакването за необосновано невъзприемане на тезата, поддържана от касатора в инстанциите по същество.
Основанието по чл.280, ал.1, т.З ГПК, а именно липса на съдебна практика, се въвежда по въпроса: Допустимо ли е орган на управление на търговско дружество да отмени свои решения, при условие, че въз основа на тези решения са възникнали вече задължения за плащане към трето лице /по силата на граждански договор/ и какви са последиците от подобна отмяна?
От значение е втората част на въпроса – за последиците от отмяна на решение на орган на търговско дружество, тъй като недопустимост на
отмяната, т.е. възможността да се формира воля, различна от предшестващата, не би могла да се изключи по законодателен или договорен ред. В случая, въпросът е решен от въззивния съд след тълкуване на клаузите на сключения договор. Решаващият състав е дал отговор на този въпрос изследвайки предпоставките по договора за изплащане на допълнително възнаграждение, предвиждащи и субективната преценка на Управителния съвет. Изводът, че не е възникнало договорно задължение е основан на уговорките в договора, поради което решение по уеднаквяване на практиката, приложимо за подобни хипотези по договора за управление, не би могло да се постанови. Основанието по чл.280, ал.1, т.З ГПК изисква неяснота, непълнота или противоречие в конкретна правна норма, чийто смисъл да се разкрие чрез тълкуването на ВКС, а не преценка на доказателства по спора, какъвто характер има сключеният договор.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът, но не са представени доказателства за направените такива и списък по чл.80 ГПК, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.02.2010г., постановено по гр.д.№ 7827/09г. от Софийския градски съд. Определението не подлежи на обжалване.
У
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: