3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
Гр.С., 28.03.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 948 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. агенция за приходите,[населено място] срещу решение № 21/05.07.2010г., постановено по т.д.н.№ 1477/09г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 48/26.03.2009г. по т.д.№ 668/08г. на СГС относно определената начална дата на свръхзадължеността на [фирма] / в ликвидация/,[населено място].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] /л./,[населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за начална дата на свръхзадължеността – 24.07.2007г., когато е влязъл в сила данъчно-ревизионен акт, от който момент публичните задължения на длъжника се считат за установени по отношение на длъжника. Решаващият състав е изложил съображения, че началната дата на свръхзадължеността правилно е определена от първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства, като са съпоставени активите и задълженията на дружеството по години. Искането за определяне за начална дата на датата, на която същите задължения са станали изискуеми – 01.09.2004г., е счетено за неоснователно по съображения, че неплатежоспособността е трайно състояние на длъжника, а въззивникът – настоящ касатор, се е отказал от назначаването на експертиза за установяване на финансовото състояние на длъжника.
Според касатора, въпросите от значение за спора са за определяне на началната дата на неплатежоспособността и нарушението на правомощията на въззивния съд да назначи експертиза за установяване на икономическото състояние на длъжника. Сочи решение на ВКС, в които тези въпроси били решавани противоречиво.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По поставения от касатора въпрос съществува практика на ВКС по решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. В Решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/10г. на ВКС, ТК, ІІ отд. е прието, че за установяване на началната дата на спиране на плащанията съдът следва да прецени какво е икономическото състояние и финансово състояние на длъжника към всяка от датите, като изследва коефициентите за ликвидност и автономност на дружеството, във връзка с преценката настъпило ли е обективното състояние на неплатежоспособност и към кой момент длъжникът е бил в състояние на неплатежоспособност.
В случая, е открито производство по несъстоятелност поради състояние на свръхзадълженост на дружеството. В този смисъл, поставените въпроси не могат да се съпоставят с дадените разрешения от ВКС относно методите за определяне на състоянието на неплатежоспобност и на началната й дата, съответно липсва формулиране на материалноправен въпрос от значение за изхода от делото. Процесуалният въпрос за евентуалното задължение на въззивния съд служебно да назначи експертиза за икономическото състояние на дружеството, е относим към правилността на решението и доколкото не обвързан с прилагането на конкретна правна норма във връзка с установяване на началната дата на свръхзадължеността, не обуславя наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд се е позовал на приетите за установени факти от съда по несъстоятелността, който на база на счетоводните отчети за периода 2001г- 2007г. е констатирал момента, в който имуществото на дружеството не е било достатъчно за покриване на ликвидните му парични задължения по чл.742, ал.1 ТЗ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 21/05.07.2010г., постановено по т.д.н.№ 1477/09г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.