3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№651
Гр.София, 09.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1111 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № ІІ-106/22.07.2011г., постановено по гр.д.№ 1062/2011г. от Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 446/23.03.2011г. по гр.д.№ 11164/2010г. на Бургаския районен съд за осъждане на касатора да върне на А. Т. И. и М. А. И недвижим имот в [населено място],[жк], [улица], представляващ игрална зала и кафе еспресо.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно съществуването на наемно правоотношение между страните. Изложени са съображения, че наемният договор е развален поради виновно неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща уговорената наемна цена с отправено писмено предизвестие от 25.11.2010г.
Касаторът поставя въпроса: “Следва ли да се прилага чл.233, ал.1 ЗЗД без да е доказано съществуването на конкретното наемно правоотношение, възникнало от договор, който се претендира, че е прекратен с разваляне поради виновно неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща наемната цена и без да има изрично волеизявление за развалянето на действителния договор за наем?”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл. 281 ГПК- за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по метериалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът е заявил въпрос, който, независимо, че е формулиран като значим за изхода на спора, не изисква тълкуване на правна норма, а проверка на правилността на обжалваното решение относно правомощията на въззивния съд за разпределение на доказателствената тежест, за обсъждане на ангажираните по делото доказателства и за изграждане на вътрешно убеждение на съда относно приетите за доказани факти и обстоятелства, релевантни за основателността на претенцията. Отговорите на тези въпроси са извеждат от съдържанието на материалните и процесуалните норми. По тези въпроси съществува непротиворечива практика на ВКС. В. въпрос е от значение за правилността на решението и евентуално основание за отмяна по чл. 281, ал.3 ГПК, което не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-106/22.07.2011г., постановено по гр.д.№ 1062/2011г. от Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.