2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№213
Гр.София, 30.03.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 173 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. Д., С. П. Д. и И. Д. Ч., [населено място] срещу определение № 102/09.01.2010г., постановено по ч.т.д.№ 3094/11г., с което Варненският окръжен съд е прекратил производството по делото.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и молят да неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с разпореждане № 4056/27.01.2011г. по ч.гр.д.№ 986/11г. Варненският районен съд е издал заповед за изпълнение срещу длъжника П. Д. на основание на запис на заповед от 17.12.2007г. и е отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на С. Д. и И. Ч.. С определение № 1087/21.03.2011г. Варненският окръжен съд е отменил разпореждането в отхвърлителната част и е постановил издаването на заповед за изпълнение срещу С. Д. и И. Ч., която е издадена на 29.03.2011г. Пред въззивния съд е атакувано разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение от 29.03.2011г. Съставът на В. е изложил съображения, че заповедта на изпълнение не подлежи на обжалване съгласно чл.413, ал.1 ГПК, както и че разпореждането за издаването й е постановено от въззивен съд по подадена частна жалба. Подадената частна жалба е счетена за недопустима, тъй като окръжният съд не разполага с правомощието да ревизира актовете на В., а частният жалбоподател П. Д. няма интерес от обжалване.
Определението е правилно.
Съгласно чл.419, ал.1 ГПК на обжалване пред въззивен съд подлежи само разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 ГПК.
Разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение по отношение на длъжника П. Д. е постановено на 27.01.2011г. и същото не е обжалвано, поради което е влязло в сила. По частна жалба срещу разпореждането, с което е отхвърлена молбата срещу длъжниците С. Д. и И. Ч. се е произнесъл Варненския окръжен съд с определението от 21.03.2011г., като е постановил издаването на заповед за изпълнение и е разпоредил незабавното й изпълнение. Издадената заповед за изпълнение и разпореждането за незабавно изпълнение от 29.03.2011г. на първоинстанционния съд са в изпълнение на определението на въззивния съд, поради което това разпореждане не подлежи на последващо въззивно обжалване.
По тези съображения подадената частна жалба правилно е счетена за недопустима и производството по делото е прекратено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 102/09.01.2010г., постановено по ч.т.д.№ 3094/11г. от Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.