2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№154
Гр.София, 29.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отд., в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 114 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 526/13.10.2011г., постановено по ч.т.д.№ 354/11г. от Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3815/02.05.2011г. по ч.гр.д.№ 965/11г. на Русенския районен съд за обезсилване на издадената на 02.02.2011г. заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] по чл.417 ГПК и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответниците не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че правилно е обезсилена издадената заповед за изпълнение, тъй като заявителят не е представил по делото, по което е издадена заповедта за изпълнение, доказателства, че е предявил установителния иск по чл.422 ГПК за същото вземане.
Частният жалбоподател не е посочил основания за допускане на касационното обжалване съгласно чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК. В жалбата и в молбата от 02.02.12г. е възпроизведен текстът на закона, а всички основания за отмяна са относими към спазването на срока за предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК.
Относно доказването на факта на предявяване на установителния иск по чл.415 ГПК и доказателствените средства, които следва да се представят от заявителя по заповедното производство, ВКС се е произнесъл в Определение № 123/27.01.10г. по ч.т.д.№ 736/09г. на ВКС, І т.о. и Определение № 124/27.01.10г. по ч.т.д.№ 20/10г. на ВКС, І т.о. В тези определения е прието, че: “Представянето” на доказателства по смисъла на чл.415, ал.2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда – по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство.”.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 526/13.10.2011г., постановено по ч.т.д.№ 354/11г. от Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.