3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
Гр.София, 08.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 581 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 346/10.03.2010г., постановено по т.д.№ 756/09г., с което Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решение № 168/16.04.2009г. по т.д.№ 732/08г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма],[населено място] обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва за периода от 11.07.2005г. до 29.02.2008г. от 49862.83 лв. върху главница от 141432.33 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и от 39919.22 лв. върху главница от 113228 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма],[населено място] оспорва жалбата. Претендира разноските за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение ответникът – настоящ касатор е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неизпълнение на задължения по договор за наем, като претендираното обезщетение за забава е присъдено от датата на предявяване на иска за главницата до датата на заплащането й. Възражението за погасяване на претенцията по давност е отхвърлено на основание чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД, както и възраженията, че не е налице забава, тъй като кредиторът не е оказал съдействие на длъжника да изпълни задължението си.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите относно недобросъвестното поведение на кредитора и относно момента, в който длъжникът изпада в забава, когато не е определен ден за изпълнение.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за недобросъвестното поведение на кредитора касаторът разсъждава, че следва да се определят правила за това кои действия и изявления на кредитора представляват такова поведение и какво е неговото влияние върху размера на присъденото обезщетение. Въпросът е посочен общотеоретично и не е от значение за изхода от конкретния правен спор, съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС. В случая, задължението е парично и въззивният съд и изложил подробни съображения за неговия характер на носимо задължение и е посочил правните норми за освобождаване на длъжника от отговорност.
По въпроса за заплащане на обезщетение за забава касаторът се позовава на Решение № 1528/31.07.2003г. по гр.д.№ 1285/02г. на ВКС, ІV г.о. и на статия, публикувана в системата “А.”. Приложени са и две решения – първоинстанционно и въззивно по друго дело, но в същите не е коментиран поставеният въпрос.
В цитираното решение на ВКС не е прието, разрешение, различно от аргументацията на въззивния акт – изпадане на длъжника в забава от момента на подаване на исковата молба. И. правно становище в приложената статия не попада в основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Право на разноски има ответникът, но не е представен списък по чл.80 ГПК или доказателства за извършването им, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 346/10.03.2010г., постановено по т.д.№ 756/09г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: