4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
Гр.София, 04.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1104 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] решение № 1290/14.07.2011г., постановено по гр.д.№ 17/2011г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено и частично е оставено в сила решение от 21.09.2010г. по гр.д.№ 4722/2008г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на Д. Ж. Ч. и Р. Д. Ч. суми от по 140000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди на основание чл.226 КЗ, със законната лихва от 21.03.2007г. Жалбата е подадена в частта за уважаване на исковете за сумите над 65000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с произнасянето от съда по материалноправен въпрос, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата. Назначеният им особен представител претендира заплащането на адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя за причинените на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на сина им, вследствие на настъпило ПТП. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел сериозността на извършеното деяние, внезапността на загубата на ищците, възрастта на родителите и на детето, съществувалата емоционална връзка между тях и болезнения начин на преживяванията им.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора, материалноправните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и за началния срок на течението на законната лихва върху присъденото обезщетение.
Въпросите са от значение за изхода от спора по делото, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, отношенията между починалото лице и наследниците му, психическото отражение на смъртта върху пострадалите. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на настъпила смърт вследствие на ПТП, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По въпроса за началният момент, от който се присъжда законна лихва върху обезщетението е налице задължителна практика на ВКС. В решения, постановено по реда на чл.290 ГПК, е възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от правилото на чл.84, ал.3 ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя / чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ, респ. чл.чл.226, ал.1 КЗ/ по застраховка “Гражданска отговорност”, а по правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД по регресния иск по чл.402, ал.1 /отм./ ТЗ, респ. чл.213 КЗ и чл.227, ал.1 КЗ. Това са: Решение № 48/30.04.2009г. по т.д. № 677/08г. на І т.о., Решение № 126/02.10.2009г. по т.д.№ 290/09г. на ІІ т.о., Решение № 89/30.06.2010г. по т.д.№ 985/09г. на І т.о., както и Решение № 29/07.05.2009г. по т.д.№ 535/08г. на ІІ т.о., Решение № 178/21.10.2009г. по т.д.№ 192/09г. на ІІ т.о., в които е възприето идентично разрешение по споровете. Съображенията са, че по прекия иск на увреденото лице отговорността на застрахователя произтича от закона и покрива изцяло отговорността на прекия причинител на увреждането, който изпада в забава от настъпване на непозволеното увреждане. По регресния иск правата на суброгиралия се са обусловени от направеното плащане по договора, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана за изпълнение. В този смисъл, въззивното решение съответства на практиката на ВКС.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Касаторът следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв.К. А. – особен представител на ответниците по жалбата, в размер на 2587.50 лв. по Наредба №1/2004г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1290/14.07.2011г., постановено по гр.д.№ 17/2011г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на адв.К. А. А., [населено място], [улица], вх.А, ет.4, к-ра 412, сумата от 2587.50 лв. /Две хиляди петстотин осемдесет и седем лв. и 50 ст./ – адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
2