О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
Гр.София, 15.11.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 374 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е. България Е., гр.Пловдив срещу решение № 7/05.01.2010г., постановено по гр.д.№ 2494/2009г. от Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 1867/03.07.2009г. по гр.д.№ 3711/2008г. на Пловдивския районен съд и касаторът е осъден да заплати на ЕТ “П. – Ж. Х.” – Ж. Ч. Х. сумата от 4494.43 лв., като платена без основание, начислена по фактура № 0007244054/23.01.2008г. и констативен протокол № 2444/14.01.2008г., ведно със законната лихва от 27.02.2008г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът ЕТ “П. – Ж. Х.” – Ж. Ч. Х., гр.Стара Загора оспорва жалбата. Претендира разноските за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалвана част въззивният съд е приел, че не е спазено изискването на чл.63, ал.2 вр. чл.25, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Протоколът за техническа проверка на електромерното стопанство в обект на ищеца, с която е констатирано, че е прекъсната вторична верига на десет ТТ вследствие на слаба връзка и прегаряне на проводник, е оспорен. Решаващият състав е изложил съображения, че протоколът носи подпис на представител на купувача, за който не е ясно чий е. Ответното дружество е следвало на установи верността на обективираните факти и изявления в протокола. Тези факти не са доказани, предвид на преповтаряне на констатациите на лицата, които са го съставили, а в заключението на техническата експертиза е направено единствено изчисление на енергията, но при описаната в протокола техническа неизправност.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуален въпрос съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Въведените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са относими към приетите за установени факти и обстоятелства по делото и представляват основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Касационният контрол е факултативен с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените разноски от ответника в размер на 620 лв. по договор от 01.04.2010г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7/05.01.2010г., постановено по гр.д.№ 2494/2009г. от Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА “Е. България Е.” АД, гр.П, ул.”” № 37, Е. , да заплати ЕТ “П. – Ж. Х.” – Ж. Ч Х., гр.С , ул.”” № , е, ап. сумата от 620 лв. /Шестстотин и двадесет лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.