3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№339
Гр.София, 24.04.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 750 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 499/28.03.2011г., постановено по т.д.№ 367/2010г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 22.04.2010г. по гр.д.№ 2104/07г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на касатора против И. Б. Л. за заплащане на сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат на извършена конкурентна дейност на основание чл.142, ал.3 ТЗ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не е доказано ответникът, в качеството си на управител на дружеството, да е нанесъл вреди, които да са пряка и непосредствена последица от извършвана от него конкурентна дейност по смисъла на чл.142, ал.1 и ал.2 ТЗ. Изложени са съображения, че сключеният договор за съвместна дейност с [фирма] не представлява нарушение на разпоредбата на чл.137, ал.1, т.6 ТЗ и от този договор не са възникнали задължения за дружеството. Другите претенции – за неплатени лицензионни такси и на задължения към НАП предполагали евентуално ангажиране на отговорността на управителя на договорно основание по чл.145 ТЗ, а не на деликтната отговорност по чл.142 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдението, че въззивното решение противоречи на решение № 111/13.07.2010г. по т.д.№ 935/09г. на ІІ т.о. не би могло да се свържи с нарушаване на принципа на законност по чл.5 ГПК. В посоченото решение е прието, че отговорността по чл.142 ТЗ е специален вид деликтна отговорност, при която размерът на обезщетението се определя по общото правило на чл.51, ал.1 ЗЗД. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е поставен конкретен правен въпрос, предвид и приетото от въззивния съд разрешение за вида на отговорността по чл.142 ТЗ, което е в съответствие с практиката на ВКС. Всички оплаквания на касатора са относими към основанието за отмяна по чл.281, т.3, пр.3 ГПК – необоснованост на въззивния акт, но същите не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК с оглед на законодателната уредба на факултативност на касационния контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 499/28.03.2011г., постановено по т.д.№ 367/2010г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: