3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
Гр.София, 14.10.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 292 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т. транс 99 – България” ООД, гр.София срещу решение № 247/19.10.2009г., постановено по гр.д.№ 4046/09г. от Софийския градски съд, с което е отменено решението от 21.01.09г. по гр.д.№ 4364/08г. на Софийския районен съд и касаторът е осъден да заплати на Д. П. В., като ЕТ “Д.- Д. В.”, сумата от 1408 лв. на основание чл.361, вр. чл.372, ал.1 ТЗ и е оставено в сила решението за отхвърляне на насрещния иск за заплащане на сумата от 1408 лв., представляваща обезщетение за причинени от неточно изпълнение указания по договор за превоз.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между ответника по първоначалния иск за заплащане на навло и трето лице – собственик на товара, е сключен спедиционен договор, в изпълнение на който ответникът се е договорил с ищеца да осъществи превоз на стоки. Превозът е извършен, като ответникът е заплатил частично стойността на навлото, респ. съдът е присъдил остатъка на основание чл.361, вр. чл.372, ал.1 ТЗ. По насрещния иск решаващият състав е изложил съображения, че не са налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на превозвача – причинена вреда на товара при осъществения превоз и липсва причинно-следствена връзка /погасеното чрез прихващане неустоечно задължение на ответника от 600 евро към собственика на товара няма за единствена и пряка причина забавата в натоварването на алуминия/.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса: Може ли съдът да се произнесе с решение по иск за заплащане на превозно възнаграждение, предявен от превозвача по договор за превоз срещу ответник, който е спедитор по несъщински спедиционен договор? Този въпрос е заявен с оглед на довода за недопустимост на иска и респ. – за недопустимост на въззивното решение. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа коментар на събраните по делото доказателства и становище, че спедиторът е действал като при несъщински спедиционен договор, не е страна по превозния договор, поради което превозвачът не би могъл да претендира от него навлото и следователно искът бил предявен срещу ненадлежна страна – ответник, който не разполага с процесуална легитимация.
Поставеният процесуален въпрос касае допустимостта на въззивното решение, но е свързан с разкриването на действителните отношения между страните, т.е. с оценка на ангажираните от страните доказателства. Обуславящи за допустимостта на иска, от гледна точна на конституирането на надлежни страни, са твърденията на ищеца относно фактите и обстоятелствата по делото, визирани в исковата молба. В случая, ищецът е претендирал исковата сума по сключен с ответника превозен договор, като фактът за вида на спедиционния договор, сключен между ответника и трето лице /по възражението на настоящия касатор/, е относим евентуално към пасивната материалноправната легитимация. Ако съдът приеме, че ищецът не разполага с права спрямо конституирания ответник по иска, след обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства, то постановява решение за отхвърляне на претенцията по същество. Процесуалната легитимация е от значение единствено досежно правосубектността на страните в процеса. В този смисъл, под формата на довод за недопустимост на иска и като последица за недопустимост на решението, не биха моли да се въвеждат основания за неправилност на обжалвания акт по чл.281, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 247/19.10.2009г., постановено по гр.д.№ 4046/09г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.