3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
Гр.София, 19.01.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 525 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т. ц” ЕООД, гр.София срещу решение № 70/01.02.2010г., постановено по т.д.№ 2897/09г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 568/02.07.2009г. по т.д.№ 1919/08г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗАД “Б.” иск за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” от 27.12.04г. за разликата от 20000 лв. до 33908 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът ЗАД “Б.”, гр.София не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че отговорността на застрахователя за лихвите, платени от застрахования на учреденото лице, е ограничена за лихвите за забава след изтичането на 7-дневен срок от момента, в който застрахованият е уведомил застрахователя за предявените срещу него искове, съгласно чл.223, ал.2, изр.2 вр. чл.224, ал.1 КЗ. Решаващият състав е изложил съображения, че застрахователят не е бил уведомен от застрахования за воденото срещу него дело за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради което лихви се дължат от датата на завеждане на исковата молба.
Според касатора неправилно е тълкувана нормата на чл.223 КЗ. Застъпена е тезата, че съществува противоречие между изр.1 на чл.223, ал.2, регламентиращо отговорността за лихви, и изр.2 на същия текст, ограничаващ тази отговорност. Въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – липса на съдебна практика по въпроса и значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за развитието на правото, когато законите за непълни, неясни или противоречиви и с тълкуването на ВКС ще се създаде съдебна практика по прилагане им. В случая, разпоредбата на чл.223, ал.2, изр.1 КЗ предвижда, че застрахователят заплаща обезщетение и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Нормата на чл.223, ал.2, изр.2 КЗ конкретизира отговорността до лихвите присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл.224, ал.1 КЗ, т.е. в 7-дневен срок от узнаването за предявените искове или за извършените плащания. Уредбата на отговорността на застрахователя е ясна и непротиворечива, поради което правилото на чл.223, ал.2 КЗ не се нуждае от тълкуване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 70/01.02.2010г., постановено по т.д.№ 2897/09г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.