3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
Гр.София, 03.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 190 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. М. Д и А. О. Д, [населено място] срещу решение № 653/12.07.2010г., постановено по гр.д.№ 251/10г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 4987/16.11.09г. по гр.д.№ 4619/08г. на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете им против [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между присъдените обезщетения от по 80000 лв. до 150000 лв.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” за причинените на ищците неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина им, вследствие на настъпило ПТП. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и отчел отношенията между родителите и детето – обичта, привързаността, непреодолимия характер на болката от загубата на дете, негова възраст и преживяванията на ищците.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторите не са поставили конкретен материалноправен въпрос извън приложението на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С касационната жалба се атакува и въззивното решение в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК и по аргумент от нормата на чл.80 ГПК на обжалване подлежи определението, постановено от съда по искане за изменение на решението в частта за разноските. При недопускане на касационното обжалване, заявеното искане от касаторите следва да се разгледа от въззивния съд като молба по чл.248 ГПК.
Разноски за настоящото производство са претендирани от ответника по жалбата, но не е представен списък по чл.80 ГПК, както и доказателства, че такива са направени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 653/12.07.2010г., постановено по гр.д.№ 251/10г. от Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.