2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№441
Гр.София, 06.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 909 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Х. М., [населено място] срещу решение № 848/06.06.2011г., постановено по гр.д.№ 316/11г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3015/22.10.2010г. по гр.д.№ 1759/08г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 15522 лв. по договор за кредит от 07.02.2005г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за паричен заем, по който заемателят не е изпълнил задълженията си да заплаща уговорените вноски в съответен размер и срок. Настъпила е предсрочна изискуемост на кредита, поради което заемателят дължи остатъка от заема с лихвите и разноските по издадения изпълнителен лист. Спорът по делото е бил дали с подписаното допълнително споразумение от 18.10.2005г. заемателят е заместен в дълга съгласно чл.102 ЗЗД от трето лице – [фирма]. Изложени са съображения, че наличието на уговорка, че при неплащане на част от месечната вноска по договора за заем от третото лице, банката едностранно прекратява споразумението, обосновавал извод, че това трето лице встъпва в договора като съдлъжник при условията на чл.101 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса: Налице ли е заместване в дълг по чл.102 ЗЗД, т.е. освободен ли е от задължението за заплащане на анюитетните вноски по договора за кредит и налице ли е изрично съгласие на кредитора за това? Сочи практика на ВКС.
В. въпрос налага тълкуване на волята на страните, изразена в допълнителното споразумение към договора за кредит. Въпросът е конкретен, но няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не изисква разкриване на съдържанието на правна норма, която е приложена от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на ВКС или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В цитираната от касатора практика на ВКС изрично е посочено, че изводите за заместване в дълг или за субективна пасивна новация следва да се направят от съда чрез тълкуване на съдържанието на договора по правилата на чл.20 ЗЗД. В случая, решаващият състав е обсъдил клаузите на допълнителното споразумение, като е изложил съображения не само относно страните, които са го подписали и за поетите от третото лице задължения, но и уговорките при неизпълнението му. Разграничението между заместване и встъпване в дълг е съобразно със законовите норми в частта за наличието на предпоставките за прилагане на отделните правни фигури, а решаващият извод е основан на конкретния договор. В този смисъл, обсъждането на споразумението представлява произнасяне по приетите за установени факти и обстоятелства по спора, което не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК с оглед на законодателното разрешение на функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на правото.
Разноски не са претендирани.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 848/06.06.2011г., постановено по гр.д.№ 316/11г. от Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: