3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
Гр.София, 17.11.2010.г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 429 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД “А. България”, гр.София решение № 62/19.01.2010г., постановено по гр.д.№ 1857/2009г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 22.04.2009г. по гр.д.№ 1070/2007г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на И. С. Б. сумата над 10000 лв. до 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226 КЗ, със законната лихва от 28.02.2007г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с произнасянето от съда по материалноправен въпрос, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът И. С. Б., гр.София не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на ЗАД “А. България” за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, вследствие на настъпило ПТП. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел вида, степента и характера на уврежданията, претърпяната операция, продължителния период на възстановяване, както и предвидимите бъдещи периодични болки и трайния козметичен дефект.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Според касатора, материалноправните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Въпросите са от значение за изхода от спора по делото, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая, обезщетението не е определено към момента на постановяване на съдебното решение, както твърди касатора, а след обсъждане и съобразяване и на останалите критерии по чл.52 ЗЗД, като вкл. са изложени съображения и за липсата на съпричиняване от страна пострадалата.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 62/19.01.2010г., постановено по гр.д.№ 1857/2009г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.