3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
Гр.София, 08.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 287 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. и К. С. В., Г. срещу решение от 30.11.2009г., постановено по гр.д.№ 76/2009г. от Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 22.07.2008г. по гр.д.№ 4064/08г. на Софийския районен съд за отхвърляне на исковете на касаторите против З. “ДЗИ – Общо застраховане” АД с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно в обжалваната част, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за част от претендираните вреди не е доказана причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и направените разходи: за такса по чл.28, Пар.4 на Социалния кодекс, за снабдяване с разрешение за превоз на пътници, за лекарства по представени рецепти. По отношение на претенцията за нереализиран доход като козметик решаващият състав е изложил съображения, че по силата на чл.390, ал.3 /отм./ ТЗ застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, както и че разходите за направата на паметник на гроба на бащата на ищцата съставляват изпълнение на нравствен дълг.
Според касаторите Софийският градски съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси за обезщетението, което следва да получат от застрахователя, за това кои от претърпените имуществени вреди следва да се обезщетят и в какъв размер, неполучаването на трудов доход включва ли се обема на вредите и какви са доказателствените средства за установяване на претенцията.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Основанията по чл.280, ал.1 ГПК обосновават приложното поле на допускането на касационното обжалване и не съвпадат с основанията по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на неправилните въззивни решения. Касаторите не са формулирани материалноправен или процесуален въпрос, който да е от значение за изхода от делото съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Поставените въпроси касаят евентуалната необоснованост на въззивния акт, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК. Като материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може да се уточни единствено поставеният проблем за обема на вредите, които подлежат на обезщетяване във връзка с изложеното становище, че разпоредбата на чл.390, ал.3 /отм./ ТЗ не следва да намира приложение при застраховка “Гражданска отговорност”.
В Решение № 100/13.11.2009г. по т.д.№ 92/09г. на ВКС, ТК, І отд. е прието, че по застраховка “Гражданска отговорност” по иска с правно основание чл.407 /отм./ ТЗ застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК и съгласно т.2 на ТР №1 /19.02.2010г. на ОСГТК представлява задължителна за съдилищата практика на ВКС. С това решение съществуващото противоречие в практиката е преодоляно. Въззивният акт съответства да даденото тълкуване на нормата на чл.390, ал.3 вр. чл.407 /отм./ ТЗ, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.11.2009г., постановено по гр.д.№ 76/2009г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.