2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№53
Гр.София, 26.01.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 911 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1001/20.10.2011г. по ч.гр.д.№ 1011/11г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на Русенския районен съд от 01.10.2010г. за незабавно изпълнение на заповед по ч.гр.д. № 7950/01г., както и потвърдена заповедта за изпълнение в частта за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., при проверка на редовността на подадената частна жалба, констатира следното: Обжалваното въззивно определение за потвърждаване на разпореждането за незабавно изпълнение не е категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частни жалба срещу разпореждания за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена, въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Същите не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се разрешава по същество заповедното или друго отделно производство.
Въззивното определение, постановено по реда на чл.419, ал.1 вр. чл.418 ГПК, е влязло в сила от датата на постановяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС не създава висящност на касационното производство. С настоящото определение ВКС само констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което същото е окончателно.
В частта, с която се обжалва определението за потвърждаване на заповедта за изпълнение за разноските, частният жалбоподател основава наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като застъпва становището, че юрисконсултско възнаграждение следва да се присъжда само при представени доказателства, че такова е заплатено.
Нормата на чл.78, ал.8 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Изискване за доказване на действително направени разноски – заплатено от страната възнаграждение на адвокат, е поставено само в хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК, но не и ако защитата на юридическото лице е осъществена от юрисконсулт. По тези съображения касационното обжалване не са допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1001/20.10.2011г. по ч.гр.д.№ 1011/11г. на Русенския окръжен съд, в частта, с което е потвърдено разпореждането на Русенския районен съд от 01.10.2010г. за незабавно изпълнение на заповед по ч.гр.д. № 7950/01г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1001/20.10.2011г. по ч.гр.д.№ 1011/11г. на Русенския окръжен съд, в частта, с което е потвърдена заповед за изпълнение от 01.10.2010г. по ч.гр.д. № 7950/01г. на Русенския районен съд относно присъдени разноски. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.