2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№919
Гр.София, 11.12.2010.г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 802 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. В., гр.София срещу определение № 2041/14.07.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 1080/2009г. от Пловдивския окръжен съд, с което е отменено определение № 960/27.01.10г. по ч.гр.д.№ 1782/06г. на Пловдивския районен съд и е постановено издаването на К. С. С. на дубликат от изпълнителен лист въз основа на определение № 93/21.03.2006г. по ч.гр.д.№ 1782/06г. за сумата от 1310 лв., представляваща неизплатена част от главницата от 3550 лв. по първообразният изпълнителен лист, законната лихва върху 3550 лв. от 15.03.06г. до окончателното изплащане и 291 лв. разноски по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първообразният изпълнителен лист не е в държане на кредитора, тъй като е бил откраднат заедно с други документи. Окръжният съд е основал изводите си на свидетелските показания на св.Тодоров, както и на писмените доказателства, че част от задължението е погасено доброволно.
Според частния жалбоподател, въззивният съд е кредитирал показанията на свидетел, който е присъствал в залата, в нарушение на определение № 673/25.07.1985г. по гр.д.№ 434/85г. на ВС, ІІ г.о.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Твърдяното нарушение на процесуалните правила не е разглеждано в соченото от частния жалбоподател определение на ВС, което от своя страна не представлява задължителна практика за съдилищата съгласно т.2 на ТР / 1/19.02.2010г. на ОСГТК. На следващо място, така заявеното нарушение няма характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Допуснатите от инстанцията по същество нарушения на процесуалните правила са относими към основанията за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, а за да обосноват допускане на касационното обжалване, същите следва да са обвързани с твърдения за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно разясненията по т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2041/14.07.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 1080/2009г. от Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.