3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№88
Гр.София, 08.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 330 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П/”О., [населено място] срещу решение № 34/23.12.2010г., постановено по т.д.№ 135/10г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 688/13.08.2009г. по т.д.№ 1341/07г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] /сега [фирма]/, [населено място] за заплащане на обезщетение за щети от липси и повреди на превозен товар по чл.54, § 3, б.”б”, т.2 вр. чл.42, чл.36, § 1 и чл.47 от Единните правила за международен железопътен превоз на стоки /CIM/, притурка “Б” към Конвенцията за международни железопътни превози /COTIF/.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при осъществен превоз, под режима на Конвенцията за международни железопътни превози /COTIF/, ответникът е причинил вреди на ищеца – настоящ касатор в размер на 34046.31 лв., изразяващи се в липси и повреди на стоки. Искът е отхвърлен поради погасяване на вземането по давност, като съдът е приложил едногодишния срок по чл.58, § 1 на Единните правила, приспадайки времето от подаване на рекламацията до произнасянето на железниците. Възражението за погасяване на иска с двегодишна давност е счетено за неоснователно, тъй като нормата на чл.58, § 1, б.”в” на Единните правила намирала приложение, когато причиняването на вредата е извършено при зла умисъл, докато в случая, твърденията на ищеца са за неоснователно непроизнасяне по направената рекламация и за отказ от заплащане.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора липсва практика на ВКС по отношение на процедурата по чл.58 от CIM /сега чл.48/ относно понятието “умисъл” за прилагане на давност от две години, когато се отнася до иск, породен от договор за превоз. Излага становище, че разпоредбата следва да намери приложение, тъй като по делото е доказано умишленото поведение на ответника – умишлено забавяне в предвижването и разглеждането на рекламацията, неоснователно искане за представяне на доказателства, непредявяване пред предходните железопътни администрации на искане за обезщетение, умишлен опит за прехвърляне на отговорността на изпращача и умишлено неизпълнение на правилата за репариране на вредите.
Нормата на чл.48, § 1, б.”с” на CIM предвижда погасяването на исковете, породени от договора за превоз с изтичането на давност от две години по вреда, произтичаща от действие или бездействие, извършено било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече. Въпросът за наличието на вина е относим към причиняването на вредата и се решава за всеки конкретен случай, предвид на установените по делото факти и обстоятелства. Действията на железопътната администрация по разглеждането и произнасянето по подадена в срок рекламация, не са от значение за давностния срок, още повече, че от датата на писмената рекламация течението на срока се преустановява до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи – чл.48, §3. Разпоредбите на приложимото право са ясни и не се нуждаят от тълкуване, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 34/23.12.2010г., постановено по т.д.№ 135/10г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.