Решение №171 от 17.3.2011 по търг. дело №638/638 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
Гр.София, 17.03.2011 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 638 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 172/09.04.2010г., постановено по т.д.№ 2823/09г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение от 20.07.2009г. по т.д.№ 166/08г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 11000 лв., на основание чл.327, ал.1 ТЗ, представляваща цена по договор за покупко – продажба на МПС от 23.08.2007г. и сумата от 179.09 лв. – обезщетение за забава, както и в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 16684 лв., представляваща цена на движими вещи по фактура № 3/29.03.2007г. и обезщетение за забава в размер на 271.62 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма],[населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за неоснователно възражението за нищожност на договорите за продажба като привидни, при условията на релативна симулация с твърдение, че десимулативната сделка представлява ненаименовано споразумение за уреждане на имуществените отношения между дружеството – ищец [фирма], преди преобразуването му в ООД, и съдружника Я. М. – управител и собственик на капитала на ответника. Изложени са съображения, че представеният протокол за проведено заседание за Общото събрание на [фирма] за разпределяне на имуществото чрез прехвърляне на вещи на [фирма] не представлява обратен документ и пълно доказателство за твърдяната симулация. Според решаващия състав симулацията не се разкрива и от събраните гласни доказателства, допуснати съгласно чл.134, ал.2 ГПК /отм./, при условие, че протоколът се приеме за начало писмено доказателствено средство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за това какво трябва да бъде съдържанието на обратното писмо на страните по привидната и прикритата сделка и трябва ли в неговото съдържание да бъде въведено изрично препращане към писмения акт, с който е оформена привидната воля на съконтрахентите? Въпросът е въведен предвид на мотивите на въззивния съд на стр.33 и 34 от делото, че обратното писмо “следва да съдържа волеизявление на страните по привидната сделка, че не желаят настъпването на правните й последици, респ., при релативната симулация – че привидната сделка прикрива действителна такава, чието правно действие не е желано от страните”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставените въпроси са от значение за изхода от спора предвид на сключената от страните търговска сделка и специалните правила на ТЗ. В този смисъл, касационното обжалване следва да се допусне по въпросите за разкриване на симулация при търговските сделки и съотношението между нормата на чл.17 ЗЗД и разпоредбите на чл.293 и чл.301ТЗ.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 562.69 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172/09.04.2010г., постановено по т.д.№ 2823/09г. от Софийския апелативен съд
УКАЗВА на касатора [фирма],[населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 562.69 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му – на докладчика за прекратяване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top