2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№228
Гр.София, 04.04.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 140 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.А. Д. Д., [населено място] срещу определение № 624/28.10.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 693/11г., с което Добричкият окръжен съд е отхвърлил молбата й за изменение на постановеното определение № 588/07.10.2011г. в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, като [фирма] се осъди да й заплати, освен определената сума от 2000 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 45901.45 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че адв.Д. е представлявала две търговски дружества и едно физическо лице в производството по частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 ГПК. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА не се прилага при оказана безплатна правна помощ на търговските дружества, а по отношение на физическото лице, същото не е ангажирало доказателства за обстоятелствата по чл.23, ал.4 ЗПП.
Определението е правилно.
В хипотезата на чл.38, ал.1, т.1 ЗА адвокатите могат да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица, като съдът определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл.36 ЗА. При безплатна правна помощ, осъществена по договор между страна по гражданско дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната помощ. Независимо от това състоянието на материално затруднение следва да е обективен факт. При претенция за определяне на възнаграждение на адвокат пред съда се ангажират доказателства, въз основа на които да се обоснове извод за съществуващи материални затруднения на страната съгласно чл.38 ЗА.
В случая, физическото лице М. К. е и представител на двете търговски дружества [фирма] и [фирма]. Представени са декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от К., в които същата е посочила и че дружествата “не разполагат с парични средства и активи”. За имущественото състояние на търговските дружество следва да се ангажират писмени доказателства. По аналогия от разпоредбите на ГПК юридическите лица не подлежат от освобождаване от държавни такси и разноски, освен в случаите по чл.620 ТЗ. По отношение на физическото лице законът допуска деклариране на обстоятелства от значение за имущественото състояние, които подлежат на преценка от съда относно липсата на достатъчно средства на молителя по чл.83 ГПК. Декларацията на К., че тя и семейството й нямат никакви доходи, недвижими имоти, превозни средства и вещи на значителна стойност, се опровергава от другите данни по делото – справка от Агенцията по вписванията.
По тези съображения обжалваното въззивно определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 624/28.10.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 693/11г. от Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.