2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
Гр.София, 24.10.г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 236 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С., гр.Трявна срещу решение № 199/13.11.2009г., постановено по гр.д.№ 259/2009г. от Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 35/08.06.2009г. по гр.д.№ 61/2009г. на Тревненския районен съд за осъждане на касатора да заплати на “С.” ООД сумата от 5035.66 лв., представляваща стойността на доставени, но незаплатени стоки по фактура № 20000001092/26.01.2009г. и сумата от 59.46 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че стоките по издадената и подписана от представител на купувача фактура са доставени, поради което се дължи заплащането на цената. Установено е времето на доставката с оглед на направеното възражение за давност, което е счетено за неоснователно.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Въпросът за недопустимата подмяна на основанието на иска е некоректно поставен от касатора. В исковата молба ищецът е претендирал заплащане на стойността на доставени стоки и на това основание въззивният съд е разгледал иска. Кое е основанието за плащане – наличието на данъчна фактура или фактът на доставката и допустимо ли е наличието само на фактура, с която да се установи и докаже задължение за плащане, са въпроси, които не са от значение за спора. Окръжният съд е изложил съображения защо приема, че стоките, предмет на фактурата, са доставени от продавача на купувача и на това основание е приел, че съществува задължение за плащане. Изследван е моментът на извършената доставка именно предвид на заявеното възражение за погасителна давност, поради което не се налага и отговор на въпроса за дали е необходимо да се доказва времето на осъществяване на периодичните доставки. Позоваването на Постановление № 7/65г. на Пленума на ВС и на други решения за ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да изложи мотиви и да формира собствени изводи по релевантните за спора факти и обстоятелства, не отчита законодателната промяна с ГПК в сила от 01.03.2008г. При действието на новия процесуален закон въззивният съд разполага с правомощието по чл.272 ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, което в случая изрично е направено в обжалвания съдебен акт.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 199/13.11.2009г., постановено по гр.д.№ 259/2009г. от Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.