2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№397
Гр.София,22.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 269 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу решение № 1756/18.11.2011г., постановено по гр.д.№ 1998/11г. от Софийския апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната му жалба против решение № 1254/07.03.2011г. по гр.д.№ 4067/08г. на Софийския градски съд за отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК за допълване на постановеното решение от 15.11.2010г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Л. Г. Д., [населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната касационна жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че депозираната молба има характер на искане за изменение на решението в частта за разноските и поради непредставяне на списък по чл.80 ГПК, страната няма право да иска изменение на решението по реда на чл.248 ГПК.
Частният жалбоподател поставя въпросите: Какъв е характера на искането по чл.248 ГПК? и Следва ли съдът да се произнесе по разноските независимо дали има списък или не?
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че така въведените въпроси не са от значение за разрешаването на настоящото дело. Характерът на искането по чл.248 ГПК е определен по законодателен път – “Изменяне на решението в частта за разноските”, за разлика от допълване от решението по чл.250 ГПК. В случая не е необходимо и провеждането на разграничение между двете хипотези, тъй като първоинстанционният съд е отказал да присъди разноски на страната в мотивите на решението. Отговорът на втория въпрос е ясен и произтича от нормата на чл.81 ГПК. На следващо място, решаващият извод на въззивния съд, че страната не разполага с правото да иска изменение на решението в частта за разноските, тъй като не е представила списък по чл.80 ГПК до приключване на последното заседание в съответната инстанция, не е обвързан с въведен правен въпрос по тълкуване на конкретна правна норма.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1756/18.11.2011г., постановено по гр.д.№ 1998/11г. от Софийския апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната му жалба против решение № 1254/07.03.2011г. по гр.д.№ 4067/08г. на Софийския градски съд за отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК за допълване на постановеното решение от 15.11.2010г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.