2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
Гр.София, 24.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 578 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.2 вр. чл.396, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. В. П., [населено място] срещу определение от 01.06.2012г., постановено по гр.д.№ 6900/12г. от Софийския градски съд, с което е отхвърлена молбата му за допускане на обезпечение на предявения иск по чл.79 вр. чл.82 ЗЗД против [фирма] чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 20117870400362 по описа на ЧСИ М. Д..
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че исканата обезпечителна мярка е неподходяща, тъй като вземането на ответника по иска по образуваното изпълнително дело произтича от задължение на ищеца към ответника, за което е налице влязло в сила въззивно решение и за задължение на ищеца към НАП.
Определението е правилно.
По силата на чл.391, ал.1 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, от който критерий следва да се изхожда и преценката дали исканата обезпечителна мярка е подходяща.
По делото не се спори, че ищецът по иска е осъден с влязло в сила решение да заплати на ответника сумата от 4981.51 лв., представляваща възнаграждение по договор за строителство от м.08.2006г., а претенцията, предявена в настоящото производство, е за пропуснати ползи вследствие на неизпълнението на същия договор от страна на ответника. Интересът от исканото обезпечение е основан на възможността в изпълнителното производство да се извърши прихващане между двете насрещни вземания.
Съставът на ВКС счита, че не са налице предпоставките за налагане на обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението. Прихващането има погасителен ефект за две ликвидни и изискуеми вземания до размера на по-малкото от тях. В случая, предмет на изпълнението е вземане на ответника по иска, надвишаващо по размер съдебно предявеното вземане на ищеца. Липсват твърдения, че ответникът не разполага с имущество, от което ищецът евентуално би могъл да се удовлетвори, поради което ако не се постанови спирането на изпълнението не би се затруднило осъществяването на правата на кредитора при евентуално осъдително решение в негова полза. Налагането на обезпечителната мярка препятства изпълнението на влязлото в сила съдебно решение и доколкото в същото е направена констатация за неизправност на ищеца по договора за строителство, то съществува вероятност за неоснователност на претенцията му за пропуснати ползи. По тези съображения преценката на въззивния съд по чл.391, ал.1, т.1 ГПК за липсата на убедителни писмени доказателства в подкрепа на иска е правилна, поради което обжалваното определение следва да потвърди.
Разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.06.2012г., постановено по гр.д.№ 6900/12г. от Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.