3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
Гр.София, 01.11.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 109 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. И., [населено място] срещу решение № 444/20.10.2010г., постановено по гр.д.№ 508/10г. от Софийския окръжен съд, с което е обезсилено решението от 23.02.2010г. по гр.д.№ 250/07г. и е прекратено производството по делото.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът А. М. М., [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за недопустим предявения иск за признаване за установено, че записът на заповед, с който ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 7600 лева, е неистински досежно датата на неговото издаване – 30.10.1993г., която в действителност е 30.10.2003г. Изложени са съображения, че по реда на чл.97, ал.3 ГПК /отм./ може да се установи истинността или неистинността на документ, но при установяването на неистинност на датата на документа, то същият ще бъде признат за неистински изцяло, а не само по отношение на датата, поради което ищецът няма правен интерес от предявяването на иска. От друга страна, оспорването на датата разрушава доказателствената сила на документа, а посочената в записа на заповед дата не може да бъде заместена с друга, предвид разпоредбата на чл.536 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите: “Има ли разлика между установителния иск за правоотношения и установителния иск за факти и как тя се отразява на оценката на съда за допустимост на иска?” и “Има ли значение за допустимостта на иск за установяване на неистинността на част от датата, на която е съставен един документ, от това дали този документ ще се ползва като запис на заповед или на общо основание като частен диспозитивен или свидетелстващ документ?”. Позовава се на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Отговорът на първия поставен въпрос е даден в нормата на чл.97 ГПК /отм./, като законодателят е направил разграничение между установителните искове за права и правоотношения и установителните искове за факти. Изрично е предвидена възможността за предявяване на иск за установяване на истинност или неистинност на документ, както и за други факти с правно значение, като в последния случай, исковете са допустими само при изрична законова регламентация. Обуславящите изводи на въззивния съд за постановяването на обжалваното решение са, че неистинността на датата ще има за последица неистинност на документа, като съдът не разполага с правомощия да променя датата на издаване на документа, в какъвто смисъл е искането на ищеца. Следователно решаващият състав е съобразил разликата между установителните искове по чл.97, ал.1 и тези по чл.97, ал.3 ГПК /отм./, както и между иска за установяване на неистинност на документ /удостоверяващ неверни обстоятелства/ и иск за установяване на факт / коя е действителната дата на издаване на документа/, с оглед на твърденията на ищеца в исковата молба. Изводите на въззивния съд не са резултат на неправилно тълкуване на правната норма, а на квалификацията на иска чрез заявения петитум и обстоятелствата, на които се основава ищеца. На следващо място, обжалваното решение не е в противоречие със сочената от касатора практика на ВКС – цитираните решения са по искове за установяване на неистинност на документи, по които не е било предявено искане за заместване на волята на издателя в документа.
Вторият въпрос е във връзка с мотивите на въззивния съд, че не би могъл да се замести датата на записа на заповед. В този смисъл, разпоредбата на чл.536 ТЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване, като това е допълнителен аргумент на решаващия съд за обосноваване на недопустимостта на иска, а не принципното допускане на възможността в други документи, извън записите на заповед, по съдебен ред да се променя датата на издаването им чрез предявяване на самостоятелен иск. Следователно поставеният от касатора въпрос не е от значение за изводите на въззивния съд, поради което касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 444/20.10.2010г., постановено по гр.д.№ 508/10г. от Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.