4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№92
Гр.София,03.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 8 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение № 2645/18.02.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 1408/10г. от Софийския градски съд, с което оставена без уважение частната му жалба против определение от 06.01.2010г. по ч.гр.д.№ 43218/08г. на Софийския районен съд за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.05.2009г. и за прекратяване на производството по ч.гр.д.№ 43218/08г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Ю. Е. С.,[населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ю. Е. С. за парично вземане в размер на 1181.32 лв. за ползване на електрическа енергия. При връчване на заповедта за изпълнение длъжникът не е намерен на посочения в заявлението адрес. Първоинстанционният съд е дал указания на заявителя да представи справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника с предупреждение, че в противен случай ще счете, че същият няма постоянен адрес на територията на Република България и ще обезсили заповедта за изпълнение. Заявителят се е снабдил със съдебно удостоверение и е подал две молби за продължаване на срока за депозиране на удостоверение за адресната регистрация на длъжника, които са уважени. Разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение е постановено след изтичане на срока за представяне на доказателства за постоянен адрес на длъжника. Съставът на градския съд е изложил съображения, че заявителят не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд, заявлението не отговаря на изискванията по чл.410, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.2 ГПК, като удостоверението за постоянен и настоящ адрес е необходимо с оглед на изпълнение на процедурата по чл.47 ГПК, поради което е счел, че заповедта за изпълнение правилно е обезсилена. Отхвърлени са като неоснователни възраженията на частния жалбоподател, че съдът е следвало да изиска справка за адреса на ответника по Наредба № 14/18.11.2009г.
Според изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпросът от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото може да се изведе по следния начин: Нормата на чл.415, ал.2 ГПК предвижда ли възможност заповедта за изпълнение да се обезсили поради невъзможност длъжникът да бъде намерен на посочения в заявлението адрес? Развити са и доводи за прилагане на Наредба № 14/18.11.2009г., но без да е формулиран конкретен въпрос.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК предвижда правомощие на съда, издал заповедта за изпълнение, да обезсили същата, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска по чл.415, ал.1 ГПК в предвидения от закона срок.
От друга страна, практиката на ВКС допусна възможност заповедта за изпълнение да бъде обезсилена и извън посочената хипотеза. В Определение № 356/30.12.2008г. по ч.т.д.№ 330/2008г. на ВКС, ТК, І отд., Определение № 456/19.12.08г. по ч.г.д.№ 487/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Определение № 485/30.12.08г. по ч.т.д.№ 506/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Определение № 464/22.12.08г. по ч.т.д.№ 510/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и др. е прието, че в случай на констатирана смърт на длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, съдът, издал заповедта за изпълнение, следва да постанови обезсилването й на основание чл.415, ал.2 от ГПК и да прекрати заповедното производство. Аргументацията е изведена от законодателно уреденото правомощие на съда сам да обезсили постановения от него акт, както и от спецификата на заповедното производство.
Съставът на ВКС приема, че съображенията относно законовата възможност съдът да се обезсили заповедта на изпълнение съгласно чл.415, ал.2 ГПК и характеристиките на заповедното производство, са от значение и при разрешаването на поставения с настоящата частна жалба въпрос. Заповедта за изпълнение влиза в сила при условията на чл.416 ГПК, настъпването на които е предопределено от връчването й на длъжника – чл.414 и чл.415, ал.1 ГПК. В зависимост от процесуалното поведение на длъжника заповедта за изпълнение ще влезе в сила или ще бъде обезсилена при наличието на предпоставките по чл.415, ал.2 ГПК. Ако заповедта за изпълнение не бъде връчена на длъжника, последният е лишен от правото на възражение, което би имало за последица влизането в сила на заповедта на изпълнение.
От друга страна, законодателят е предвидил задължение за първоинстанционния съд преди издаването на заповедта за изпълнение да извърши проверка за спазването на изискванията по чл.411, ал.2 ГПК. По отношение на първите две – чл.411, ал.2, т.1 и т.2 ГПК съдът би могъл да извърши преценка на база на данните от заявлението. За наличието на постоянен адрес или седалище на територията на Република България – чл.411, ал.2, т.3 ГПК и за обичайно местопребиваване или за място на дейност – чл.411, ал.2, т.4 ГПК съдът не събира доказателства, а се основава на посочените в заявлението факти. Разпоредбата на чл.410 ГПК не предвижда заявлението да е придружено с удостоверения за адрес, седалище или други документи за установяване на отсъствието на обстоятелствата по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. В този смисъл, констатацията за наличието на отрицателните предпоставки за издаване на заповедта за изпълнение /постоянен адрес или седалище в Република България/ се осъществява при предприемане на действията по връчване на заповедта за изпълнение. Преди извършване на преценката по чл.411, ал.2, т.3 ГПК съдът следва да изчерпи процесуалните възможности за редовното връчване на заповедта за изпълнение при спазване на правилата на Глава Ш. на Общите правила на ГПК.
По изложените съображения съставът на ВКС, ТК, І отд. отговаря на поставения по реда по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос така: Допустимо е заповедта за изпълнение да се обезсили по реда на чл.415, ал.2 ГПК в случай, че при изпълнение на процедурата по връчването й съдът констатира, че длъжникът няма постоянен адрес на територията на Република България по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
По същество на частната жалба.
Заповедта за изпълнение е изпратена за връчване на длъжника на адреса, посочен в заявлението. Длъжностното лице не е намерило лицето и е пуснало екземпляр от уведомлението в пощенската кутия съгласно чл.47, ал.1 ГПК. В изпълнението на процедурата по чл.47, ал.3 ГПК съдът е указал на заявителя да представи справка за адресната регистрация. Такава не е депозирана и след двукратното продължаване на срока за заявителя, поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил нормата на чл.415, ал.2 вр. чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за служебно събиране на данни за адреса на длъжника съгласно Наредба № 14/18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до националната база данни “Население” и отпадане на изискването да се издават съдебни удостоверения, както и страните да се задължават да представят доказателства за постоянен адрес. В посочената наредба не е предвидена норма, вменяваща такова задължение за съда, а Гражданският процесуален кодекс, който е по–висш ранг, изрично разписва правилата за връчване на съдебните книжа, включително и чрез изискване на данни от ищеца /заявителя/ за постоянен и настоящ адрес на противната страна – чл.47, ал.3 ГПК.
Обжалваното въззивно определение е правилно и следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2645/18.02.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 1408/10г. от Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.