3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№385
Гр.София, 16.05.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 794 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 431/14.03.2011г., постановено по гр.д.№ 905/2010г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.07.2010г. по гр.д.№ 1111/2009г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на М. В. Н., [населено място] сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226 КЗ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, вследствие на настъпило ПТП. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел вида и характера на увреждането, остатъчните явления, възрастта на пострадалия, съпричиняването и изплатеното от застрахователя обезщетение от 6000 лв.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора материалноправният въпрос от значение за делото е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и по тълкуването на понятието “справедливост” по чл.52 ЗЗД и за релевантните обстоятелства при определяне на приноса на пострадалия, като ВКС следва да уеднакви практиката на съдилищата при присъждане на обезщетения за вреди.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на настъпила смърт, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 431/14.03.2011г., постановено по гр.д.№ 905/2010г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.