3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
Гр.София, 14.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 308 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за следприватизационен контрол /сега Агенция за приватизация и следприватизационен контрол/ срещу решение № 86/30.10.2009г., постановено по т.д.№ 531/09г. от В. апелативен съд, с което е потвърдено решение № 35/28.05.09г. по гр.д.№ 13/09г. на Габровския окръжен съд за отхвърляне на предявените от Агенцията против “ИМ И.” ЕООД искове за заплащане на неустойка в размер на 495000 лв. за неизпълнение на задължение по т.9.2 от приватизационен договор от 19.05.04г. и на сумата от 10443.54 лв. – лихви за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът “ИМ И.” ЕООД, гр.Габрово оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е доказано неизпълнение на поето с приватизационния договор задължение на купувача – да не допуска промяна на основния предмет на дейност на приватизираното дружество за срок от 3 години, за което е уговорена претендираната неустойка. Решаващият състав е изложил съображения, че липсва промяна по партидата на дружеството за изменение на предмета на дейност, както и че съгласно договора, страните изрично са предвидили, че разширяването на дейността не се счита за промяна на основния предмет на дейност. Съдът не е възприел разширителното тълкуване на ищеца на клаузата на договора, а именно че неосъществяването на дейност следва да се определи като промяна на предмета на дейност. В този смисъл, въззивната инстанция е коментирала уговорките по сделката, в които липсвала отговорност на купувача в посочената хипотеза, както и че не са били поети задължения за извършване на инвестиции и/или за запазване на съществуващи работни места.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване.
Според касатора значимият за точното прилагане на закона и за развитието на правото въпрос е: Кога е налице промяна в основния, фактически осъществяван предмет на дейност на дадено търговско дружество – когато е вписана промяна в търговския регистър или когато дружеството фактически е променило или е престанало да осъществява дейност?.
Материалноправният или процесуалноправен въпрос, обуславящ допускането на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В случая, въззивният съд е посочил липсата на вписване на промяна в предмета на дейност по партидата на приватизираното дружество, като част от установените по делото факти по спора. Липсата на отразяване на промяна в търговския регистър не е формирала правните изводи на съда по съществото. Съдът е мотивирал решението си за отхвърляне на претенцията с липсата на уговорка в приватизационния договор, уреждаща задължение на купувача за заплащане на неустойка, при твърдяната хипотеза от ищеца – апортиране на имоти в друго дружество и изявление на представителя му, че дейност не е осъществявана. Всички останали съображения на инстанцията по същество, както и заявените от касатора оплаквания, са относими към тълкуване на клаузите на конкретния приватизационен договор и съответно не представляват разрешаване на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Неправилността на решението не би могла да се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът, но не е представил списък по чл.80 ГПК, както и отчетни документи, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 86/30.10.2009г., постановено по т.д.№ 531/09г. от В. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.