4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
[населено място], 25.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1610 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 396 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] и [фирма] срещу определение №2173/04.10.2013г. по ч. гр. д. №3585/13г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 06.08.2013г. по гр. д. №337/13г. на Благоевградски окръжен съд и вместо това е допуснато обезпечение на бъдещия иск, който М. Л. Д. Н. и К. Е. Н. ще предявят срещу [фирма] и [фирма] за сумата 56 756 евро, като е наложена възбрана върху следния недвижим имот, собственост на [фирма]: самостоятелен обект /апартамент с площ от 61,90 кв.м./ с идентификатор 02676.501.3839.1.12, находящ се в [населено място], при гаранция в размер на 5 647 лева.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, тъй като съставът на въззивния съд не е направил преценка досежно наличието на формалните предпоставки за допускане на обезпечение. Твърдят,че бъдещият иск, чието обезпечение е допуснато с налагането на възбрана, не е вероятно основателен. Поддържат,че с обжалваното определение неоснователно се засягат правата на трето, неучастващо в производството лице, тъй като с договор за покупко – продажба от 01.07.2013г. [фирма] е прехвърлило правото на собственост върху обект с идентификатор 02676.501.3839.1.12. на [фирма]. Също твърдят, че обезпечението е допуснато без да е разгледан въпроса относно наличието/липсата на обезпечителна нужда за бъдещите ищци.
Допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т.2 от ГПК. Поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата: 1. За да бъде наложена възбрана като обезпечителна мярка, следва ли ищецът – молител да представи доказателства, които да установяват, че насрещната страна е титуляр на правото на собственост? 2. Достатъчно ли е ищецът молител да посочи индивидуализация на имота и схема от АК, за да се наложи претендираната обезпечителна мярка – „възбрана”? 3.Отразяването на определено лице в съответната кадастрална карта като собственик на имот, обвързва ли съда с материална доказателствена сила относно това обстоятелство? 4.Приемайки,че са налице основания за допускане на обезпечение, длъжен ли е съдът да извърши проверка дали ответникът е титуляр на правото на собственост на имота, чиято възбрана се претендира или е достатъчно да се позове на твърденията на молителя /бъдещ ищец/? 5.Има ли правен интерес молителят да претендира налагане на обезпечителна мярка „възбрана” на имота, който не е собственост на длъжника и допустима ли е такава обезпечителна мярка? 6.Включва ли се обхвата на преценката на съда за адекватност и съразмерност на обезпечителната мярка, проверка на това дали насрещната страна е собственик на имота, чиято възбрана се претендира? 7.Допустимо ли е повторно допускане на обезпечение на бъдещ иск при наличие на положително произнасяне по друго дело, по което е допуснато обезпечение на бъдещия иск, при наличие на идентичност в страните и предмета на производствата? 8. Разпоредбата на чл.126 от ГПК приложима ли е в обезпечителното производство? 9 При наличие на данни за образувано друго дело с предмет обезпечаване на бъдещ иск между същите страни и на същото основание, следва ли по – късно сезираният съд да извърши преценка относно наличието или липсата на идентичност между страните и предмета? 10. Обстоятелството, че актовете на съда в обезпечителното производство не се ползват със СПН, дерогира ли приложението на чл.126 от ГПК в същото това производство? В подкрепа на твърдението за наличието на противоречива практика посочват определение №9125/22.06.2011г. по гр.д. №9464/2011г. на Варненски районен съд, определение №3809/23.08.2011г. по т.д. №2201/2011г. на Варненски окръжен съд, определение №1992/03.11.2011г. по гр.д. №3646/2011г. на Софийски апелативен съд, определение №567/13.09.2012г. по гр.д. №669/2012г. на Добрички окръжен съд и други.
Ответниците по жалбата М. Л. Д. Н. и К. Е. Н. представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Първите шест от формулираните от частните жалбоподатели въпроси са относими към предмета на спора, доколкото в мотивите си въззивният съд е изразил становище, че представеното копие от кадастрална карта на [населено място] доказва,че посоченият в молбата за допускане на обезпечението имот принадлежи на единия от ответниците по бъдещия иск. По тези въпроси частните жалбоподатели обаче не са обосновали наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. На поставените правни въпроси е даден отговор в ТР №6/2013г. от 14.03.2014г. по тълк.дело №6/2013г. на ОСГТК, което формира задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. В същото е възприето, че принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. С приетото от ОСГТК разрешение е уеднаквена съществуващата противоречива съдебна практика по поставените правни въпроси. Обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Процесуалноправните въпроси по т.7 дот.10 са свързани с допустимостта на обжалваното определение и съответно подлежат на проверка, независимо от наличието на посочените от жалбоподателите допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. На поставените правни въпроси обаче е даден отговор в определение №483/08.07.2013г. по ч. т. д. №2142/2013г., на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК, което формира задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. В същото е възприето, че поради несамостоятелния характер на обезпечителното производство и неговите функции, страната винаги с оглед защитата си и защитата на правата по бъдещото решение по спора може да иска налагане на обезпечителни мерки, ако счита, че правата по решението няма да могат да бъдат осъществени. В тази насока са и принципните разяснения, дадени с ТР №1/21.07.2010г. по тълк. д. №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, съответно не е налице вероятна недопустимост на същото, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2173/04.10.2013г. по ч. гр. д. №3585/13г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.