3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
Гр.София, 22.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1359 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Емил А. А., [населено място], [община] срещу решение № 36/13.01.14г., постановено по в.гр.д.№ 2623/13г. от Софийския апелативен съд в частта за потвърждаване на решение № 2161/25.03.13г. по гр.д.№ 7792/12г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 40000 лв. до 80000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на настъпили при ПТП на 11.05.11г. травматични увреждания. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел болките и страданията на пострадалия, вида и характера на уврежданията – открито счупване на костите на лявата подбедрица, контузия и разкъсно-контузни рани на тилната област на главата, както и продължителността и интензитета на болките – възстановителният период на фрактурата на подберицата е продължил 8 месеца и е бил свързан с две операции, затруднения в предвижването, но и зарастването им без очаквани усложнения, както и скъсяването на левия крак с 2 см., възрастта на страдалия /41г./ и обществено – икономическите условия в страната.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора материалноправният въпрос от значение за делото е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и отчитането на релевантните за спора факти при прилагане на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя или срещу Гаранционния фонд се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката /ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г./ се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното уреждане или единствено поради настъпила смърт на пострадалото лице и съществуващата роднинска връзка с лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 36/13.01.14г., постановено по в.гр.д.№ 2623/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.