Определение №954 от 41982 по търг. дело №874/874 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
Гр.София, 09.12.2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 874 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно- почивно дело”, [населено място] срещу решение № 7991/27.11.13г., постановено по гр.д.№ 6519/13г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-119-181/10.01.13г. по гр.д.№ 17496/12г. на Софийския районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 22440 лв., представляваща наемна цена по договор от 01.12.05г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор на 01.12.05г. за предоставяне на капацитет от оптична мрежа на територията на [населено място] без резервирано обходно трасе срещу задължение за заплащане на наем в размер на 850 лв. без ДДС месечно. Договорът е прекратен на 07.03.11г., като за периода от месец януари 2009г- – март 2009г. и юни 2009г. – декември 2010г. не е заплатена уговорената цена. Възражението на настоящия касатор, че не ползвал предоставеното му трасе за исковия период е счетено за неоснователно, тъй като фактическото ползване на трасето зависи от волята на наемателя.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпрос за мотивирането на постановеното решение, като твърди, че не били обсъдени всичките му доводи.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на закона, а не за преценка на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултно възнаграждение в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7991/27.11.13г., постановено по гр.д.№ 6519/13г. от Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно- почивно дело”, [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 150 лв. /Сто и петдесет лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top