3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
Гр.София, 06.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1139 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 502/09.12.13г., постановено по гр.д.№ 748/13г. от Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 352/10.05.13г. по гр.д.№ 1948/12г. на Хасковския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора против ЗК [фирма], [населено място] искове за сумата от 19000 лв., предявен като частичен от 53564.50 лв., представляваща застрахователна сума по полица № 580003100409 и за сумата от 294.61 лв. – мораторна лихва за периода от 01.06.12г. до 25.07.12г. и е потвърдено решението в частта за отхвърляне на исковете до пълните им предявени размери.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че към момента на злополуката – 10.09.09г., при която е настъпила смъртта на лицето А. Б. – работник на ищеца /настоящ касатор/ между страните е действал договор за застраховка по полица № 580003100409 от 30.06.09г. В застрахователните покрития е включена и „смърт на застрахования от трудова злополука” и след настъпване на събитието, същото е признато за трудова злополука от НОИ – ТП Х. с разпореждане № 46/06.10.09г. съгласно чл.55, ал.2 КСО. Работодателят е изплатил на наследниците на Б. обезщетение по чл.200 КТ в размер на 52125.01 лв., поради което е предявил иска срещу застрахователя.
Въззивният съд е тълкувал клаузите на застрахователния договор и е приел, че същият е сключен в изпълнение и по Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”, като уговорката е застрахователят да отговаря за вредите от задължително покритите рискове по чл.7, ал.1 от Наредбата – смърт на застраховано лице вследствие на трудова злополука. Решаващият състав е приложил легалната дефиниция на понятието „трудова злополука” по П..1, т.1 на Наредбата, а именно по смисъла на чл.55, ал.1 КСО – или т.нар. „същинска трудова злополука”, докато в случая злополуката представлява „приравнена трудова злополука” по чл.55, ал.2 КСО. Изложени са съображения, че отговорността на застрахователя произтича от договора, а не от нормативен акт, но тъй като е сключена задължителна застраховка по Наредбата, то покритият риск е само на трудовата злополука по чл.55, ал.1 КСО, докато за приравнената трудова злополука по чл.55, ал.2 КСО е следвало да се постигне допълнителна договорка между страните.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпросите: „Правилно ли се дава превес на подзаконовия нормативен акт – НЗЗРСРТЗ, чиито допълнителни разпоредби гласят, че по смисъла на наредбата трудова злополука е единствено понятието по чл.55, ал.1 КСО, докато легалната дефиниция за трудова злополука се съдържа в разпоредбата на чл.55 КСО, без да се прави разграничение между тази по ал.1 и по ал.2 КСО?”, „Налице ли е колизия между наредбата и КСО, доколкото наредбата прави стеснително тълкуване на понятието трудова злополука?” и „Допустимо ли е с подзаконов нормативен акт да се прави стеснително тълкуване на понятието трудова злополука, след като кодексът не разграничава трудовата злополука по чл.55, ал.1 и по чл.55, ал.2?”. Сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По същество трите поставени въпроса са свързани и касаят тълкуване на понятието трудова злополука но чл.55 КСО в контекста на сключения между страните застрахователен договор. По делото е било безспорно, че злополуката с починалия Б. е настъпила при придвиждане по обичайния път, към мястото, където се храни работникът през работния ден, която е трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.2 КСО. Следователно разрешения от въззивния съд правен въпрос не е досежно приложението на правната норма – дали тази на чл.55 КСО или на П..1, т.1 от допълнителна разпоредба на НЗЗРСРТЗ и съответно за съотношението между подзаконов нормативен акт и Кодекса за социалното осигуряване. Съставът на окръжния съд е тълкувал клаузите на конкретния договор, в който изрично е предвидено, че се сключва задължителна застраховка по Наредбата и направено препращане към понятието „трудова злополука” по чл.55, ал.1 КСО. В тази смисъл, с обжалваното решение не е разрешен правен въпрос от кръга на посочените в чл.280, ал.1 ГПК и представляващ основание за допускане на касационното обжалване, а въззивният съд е тълкувал волята на страните. Изрично съдът е посочил характеристиките и правното значение на понятията трудова злополука по КСО – създадената фикция по чл.55, ал.2 за целите на социалната закрила и по чл.7, ал.1 на Наредбата – като вменено на работодателя задължение за застраховане на работниците. Тълкуването на волята на страните по договора представлява част от решаващата дейност на съда и евентуалните грешки биха били основание за необоснованост на обжалвания акт, но не подлежат на проверка в производство по чл.288 ГПК, след като не са обвързани с въведен конкретен въпрос по прилагането на правна норма.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 502/09.12.13г., постановено по гр.д.№ 748/13г. от Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], вх.Б, ет.2 да заплати на ЗК [фирма], [населено място], [улица] сумата от 500 лв./Петстотин лв./,представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.