3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
[населено място], 19.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3824 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1247/19.06.2013г. по т. д. №499/2010г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване на решение № 1408 от 02.08.2012г. по т. д. №499/2010г. на Софийски апелативен съд, а именно да се назначи за ликвидатор на [фирма], [населено място], управителят му Д. Н. М. и да се отмени акт №20130426110727/26.04.2013г. на длъжностното лице по регистрация към Търговския регистър за назначаване на ликвидатор.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът, уважил иска по чл.517 ал.3 от ГПК и прекратил търговското дружество, следва служебно да открие производство по ликвидация и да назначи ликвидатор, в който смисъл има решение на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК, формиращо задължителна съдебна практика.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следния значим за изхода на делото въпрос „при прекратяване на търговско дружество на основание чл.517 ал.3 от ГПК, съдът длъжен ли е служебно да открие производство по ликвидация на дружеството и да назначи ликвидатор или постановява решение по тези въпроси след изрично искане на страните”, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разрешения в решение № 159/ 15.12.2009г. по т.д. № 389/ 2009г. на ВКС, ТК, І т.о и решение № 222/ 15.07.2011г. по т.д. № 74/ 2010г. на ВКС, ТК, IІ т.о.
Ответникът по жалбата, [фирма], [населено място], не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение № 1408 от 02.08.2012г. по т. д. №499/2010г. на Софийски апелативен съд, е отменено решение от 27.07.2010г. по т.д. №646/2009г. на СГС, ТО, VІ-7 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.517 ал.3 от ГПК за прекратяване на дружеството и вместо това е прекратено [фирма], [населено място] на основание чл.517 ал.3 от ГПК. С молба от 07.05.2013г. ответникът [фирма], [населено място], е поискал да бъде допълнено решението на САС, като се назначи за негов ликвидатор управителят му Д. Н. М. и да се отмени акт №20130426110727/26.04.2013г. на длъжностното лице по регистрация към Търговския регистър за назначаване на ликвидатор. За да остави без разглеждане молбата за допълване на решението, въззивният съд е приел, че искане за назначаване на ликвидатор не е направено нито от ищеца, нито от ответника в производството по чл.517 ал.3 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че при липса на изрично искане от страните, съдът уважил иска по чл.517 ал.3 от ГПК не следва да назначава ликвидатор на прекратеното дружество с ограничена отговорност. По този въпрос е налице формирана по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика, служебно известна на настоящия състав, материализирана в решение № 150 от 04.11.2011г. по т.д. №992/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. Съгласно тази практика в случаите на прекратяване на дружество с ограничена отговорност, назначаването на ликвидатор е задължителна последица от уважаването на иска по чл.517 ал.3 от ГПК и формира част от диспозитива на постановеното по делото решение.
В случая обаче са налице други пречки за разглеждане на молбата за допълване на решение № 1408 от 02.08.2012г. по т. д. №499/2010г. на Софийски апелативен съд. Съгласно разпоредбата на чл.250 ал.1 от ГПК молбата за допълване на съдебното решение може да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. Решение №1408 от 02.08.2012г. по т. д. №499/2010г. на Софийски апелативен съд е съобщено на [фирма], [населено място], на 10.09.2012г., а молбата за допълване на решението е подадена на 07.05.2013г. след изтичане на едномесечния срок по чл.250 ал.1 от ГПК. Поради това същата се явява просрочена. Макар и да няма доводи за това в касационната жалба, съгласно чл.293 ал.4 от ГПК касационният съд следи служебно допустимостта на обжалваното решение, съответно на самото производство, в което решението е постановено.
Следователно молбата за допълване на решение № 1408 от 02.08.2012г. по т. д. №499/2010г. на Софийски апелативен съд не подлежи на разглеждане като просрочена, съответно преценката на въззивния съд за липса на изрично искане за назначаване на ликвидатор, не е единствено обуславяща изхода на производството по молбата по чл.250 от ГПК. Поради това този правен въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда и за изхода по конкретното дело.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1247/19.06.2013г. по т. д. №499/2010г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.